Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 161

Кралицата я потупа по ръката.

– Вече пропусна първите трима от трубадурите.

– Имаше ли някой добър?

– Не. Късметлийка си.

Но дори хуморът на Елеонор не можеше да я развесели.

– Колко се включиха?

– Само една дузина.

Роуина си пое дълбоко дъх и зачака, докато следващият мъж започна песента си. И докато слушаше, реши, че започва да се съгласява със Страйдър. Любовните песни действително не бяха нищо повече от боклук. Те не изразяваха истинската любов, а само възпяваха оди за женската шия и пресъхнали бедра. Вече не желаеше проклятие да сполети рицарите, а всички тези отвратителни мъже, които пееха пред нея за измислени чувства на несподелена любов. И докато всеки от тях пееше, тя трябваше да си прехапе езика, за да не извика „Какво знаеш за това? Ако сърцето ти наистина беше разбито, нямаше да можеш да дишаш, камо ли да пееш.“ И все пак те пееха монотонно, докато очите на всички в залата бяха впити в нея.

– Бъди смела, дете – каза Елеонор. – Остана само един да бъде чут и след това можеш да се върнеш в покоите си.

А можеше ли? След това трябваше да се срещне с Деймиън, за да обсъди планирането на сватбата си, да не говорим за празненството тази вечер, когато щеше да бъде коронована за Кралица на турнира. Може би това последно мамино синче нямаше да е толкова ужасно в края на краищата в сравнение с ужаса, който я очакваше. Загледана в пода, тя дори не вдигна поглед, когато последният участник влезе.

Не и докато не чу дълбокия и плътен баритон, който изпълваше залата с най-красивия звук, който някога бе чувала. Сърцето ѝ бумтеше, тя вдигна глава и видя Страйдър да държи лютнята на майка си. Само че той не пееше любовна песен. По-скоро бе като хумористично петостишие, бе песен за една жена, която се облича като гъска. И един мъж, който иска да я излапа. Смях и аплодисменти звъннаха веднага щом той изсвири последната нота. Дишай, дишай. Това беше единственото нещо, за което можеше да мисли Роуина. И все пак това не можа да я накара да си поеме дъх, когато Страйдър се приближи към нея. Той приглади косата ѝ и изправи пернатата ѝ корона.

– Струва ми се, че гъската ми е разрошила перата си.

Роуина се засмя, докато сълзите се стичаха по лицето ѝ.

– Добре – каза Хенри. – Ние никога не сме мислили, че ще видим ден като този. Нашият кралски шампион да се превърне в прост трубадур.

Роуина се засмя замаяна.

– Да, но той е несравним и в двете.

Хенри изсумтя, когато чу това.

– Елеонор?

– Обявявам лорд Страйдър за най-добър. Какво ще кажат останалите от вас?

Одобрителни възгласи се чуха сред жените, както и няколко освирквания и съскания от мъжете. Но нито Страйдър, нито Роуина ги чуха, докато се гледаха.

– Така, лейди Роуина – каза Хенри. – Свободна сте да изберете вашия съпруг. Кой ще бъде той?

Деймиън се изправи. До този момент, Роуина дори не беше осъзнала, че той присъства в залата. Той нито проговори, нито се раздвижи.

– Имате ли някого предвид? – попита кралицата.

– Да – въздъхна Роуина. – Искам някой, който може да ми пее, когато пожелая. Някой свиреп и силен, който притежава всички качества, които един благороден рицар трябва да има. В тази земя на мошеничество искам победител, който не се страхува да се застъпи за себе си или за другите.