Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 162

Тя срещна погледа на Страйдър.

– За Дамата на любовта може да има само един съпруг.

– И той е?

– Единственият истински принц сред всички негодници. Лорд Страйдър, граф Блекмор.

Тя очакваше Деймиън да протестира, но за нейна изненада, той не го направи. Просто направи знак на хората си и тихо напусна залата.

– Какво ще кажете, лорд Страйдър? – попита Хенри. – Вие захвърлихте перфектното си постижение, така че да не трябва да се ожените за нея. Какво мислите за желанията ѝ?

Погледът на Страйдър не се отмести от нейния.

– Заставам до дамата, господарю, където смятам да бъда на нейните услуги.

Той протегна ръка и избърса сълзите от очите ѝ.

– Хубаво тогава – отвърна Хенри. – Ние ще ви видим оженени на сутринта.

Кралят и кралицата се изправиха на крака и докато минаваха покрай нея, Роуина чу мърморенето на Елеонор:

– Нали ти казах, Хенри. Трябва да ме слушаш повече, отколкото съветниците си.

Без да обръща внимание на публиката в залата и чичо ѝ, Страйдър я вдигна от стола и я изнесе от стаята нагоре по стълбите, докато не стигнаха до спалнята ѝ.

– Какво правиш? – попита тя.

– Компрометирам те, така че да нямаш друг избор, освен да се омъжиш за мен на сутринта.

Тя се засмя.

– Ти вече си ме компрометирал, милорд.

– Как така?

– Пазиш ли бележката, която ти изпратих?

Той я извади от ръкава си. Роуина я отвори и му я прочете.

– Рицар на сърцата и гибел за всички жени, знай, че трябва да спечелиш този турнир за мен, в противен случай ще имам трудности да обясня на новия си господар най-новото ми попълнение.

Той се намръщи, сякаш нямаше представа за какво говори тя.

– Твоето най-ново попълнение?

Роуина хвана ръката му и я положи върху корема си, където все още стояха думите му.

– Да, милорд. Все още е рано, но съм почти сигурна, че в мен живее твоят бъдещ наследник.

Страйдър не можеше да диша, докато се взираше в нея невярващо.

– Откъде знаеш?

– Казах ти, че все още е рано, но нямах месечно кървене. Мисля, че скоро трябва да бъдем родители на собствено дете, Страйдър. Но не се страхувай. Нямам никакво намерение да те карам да останеш вкъщи с нас.

– Прогонваш ме от дома ми?

– Не – отвърна тя намръщено. Как би могъл да си помисли такова нещо? – Никога не бих го направила.

– Тогава долу говорех сериозно, милейди. Никога повече не възнамерявам да те напусна. Да, ще продължа да се боря за братята си, но не мога да се бия без сърцето си, а това си ти. Обичам те, Роуина. Няма друга дама за мен и никога няма да има.

Тя го целуна нежно.

– Тогава това е добре, Страйдър. Защото никога няма да има друг лорд, който някога да приветствам в сърцето си.

10 Акетон – вълнена или кожена дреха, която се носи под бронята – Б.пр.

Глава 18

Роуина спря, докато Страйдър поставяше последните ѝ вещи в една от товарните каруци. Колко странно, че когато бе пристигнала, последното нещо, което някога бе очаквала, бе да напусне Хексъм със съпруг и дете. И все пак ето я, държаща ръката на Александър, докато баща му товареше багажа за пътуването им до новия им дом. Повечето от благородниците вече си бяха отишли, а на другия ден Елеонор и Хенри също щяха да отпътуват.