Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 159

И в този миг видя лицето на майка си и получи прозрение. Роуина му принадлежеше точно както той ѝ принадлежеше, но не по начина, по който си мислеше. Тя бе докоснала сърцето му, душата му и сега, когато бе на път да се изправи срещу своя приятел от детинство, който се бе превърнал във враг, най-накрая разбра защо Роуина бе облечена като гъска. Точно както разбираше, че единствената причина Деймиън да я иска, бе защото Страйдър я искаше. Тя не означаваше нищо за Деймиън. Но бе всичко за Страйдър. Роуина бе права. Някои битки никога не биха могли да се водят с меч или копие. Не чрез стрела или обсада. Имаше само един начин да спечели своята дама.

Роуина държеше Александър близо до себе си, докато той бърбореше за това как баща му щеше да победи другия рицар. Как никой не би могъл да победи рицар толкова велик, колкото баща му.

– Чичо ми каза така – каза Александър убедено. – А чичо ми никога не ме е лъгал. Нито веднъж.

Тя стисна малкия дърдорко, докато чакаше да започне двубоя.

Както всички други рицари преди тях, Деймиън и Страйдър се приготвиха за битка. Бронята на Деймиън блестеше в златно – символ на богатство. Страйдър, които също можеше да си позволи скъпа броня, носеше обикновена сребърна ризница над кожения си акетон10. Това бе практично облекло за битка. Конете потропваха, докато глашатаят не вдигна флага. Двамата рицари се втурнаха с конете си напред. Роуина затаи дъх, очаквайки звуците, които мразеше. Но за първи път те не се чуха.

Точно когато Страйдър щеше да се сблъска с Деймиън, той отклони коня си от копието и от полето. Челюстта ѝ, заедно с тези на хората по трибуните, увисна. Страйдър хвърли копието си към Рейвън, който се взираше в него, сякаш е загубил ума си. Наистина сигурно бе така. Защо не се биеше срещу Деймиън? Глашатаят се затича към Страйдър и каза нещо, което тя не можа да чуе, въпреки че публиката беше толкова тиха, че тя можеше да долови собствения си пулс, докато всички чакаха, за да разберат какво става. Дали графът бе ранен? Дали конят му бе пострадал?

Страйдър я погледна, поклати глава към глашатая и напусна полето заедно с коня си. Глашатаят се затича към трибуните, където седяха Хенри и Елеонор. Поемайки дълбоко дъх, той извика:

– Графът на Блекмор загуби двубоя, Ваши Величества. Победителят на турнира е Деймиън Сейнт Сиър, херцог на Навара, граф на Бижу и Авърлей и назова лейди Роуина за Дамата на всички сърца.

Роуина седеше мълчалива и зашеметена, неможейки да повярва на какво е била свидетел.

– Проклет да съм и да изгоря в най-дълбоката яма на Луцифер – каза някой зад нея. – Не мога да повярвам какво зрелище. Помните ли миналата година, когато графът почти уби най-добрия си приятел, само и само да не загуби двубой?

– Да – каза друг мъж. – Кучката от Съсекс явно наистина отговаря на прозвището си, щом графът се отказа след всичко това. Никога не съм мислил, че ще доживея да видя как Страйдър загубва двубой.

– И да я отхвърли също така. Тя трябва да е най-лошата от всички жени.