Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 152

Глава 17

Денят отлетя, докато Страйдър представяше Александър и Фатима на хората си и ги развеждаше из замъка. Той също така възложи на гостуващ шивач да изработи нови дрехи за двамата – нещо, което не би ги карало да изпъкват толкова ярко сред останалата част от хората там. По залез слънце Фатима отиде да се моли, докато Александър дремваше в стаята на Роуина под зоркото ѝ око. Докато синът му спеше в леглото, в което жадуваше да бъде, Страйдър бе събрал хората в шатрата си.

– Нещо не е наред, нали? – попита Уил. Гласът му бе груб и сърдит, докато заставаше самонадеяно до бюрото. – Мога да го усетя с костите си.

– Не – опроверга го Страйдър. – Не точно.

Свен изпухтя отвратено, докато стоеше до входа, скръстил ръце пред гърдите си.

– Заради тази жена отново. Тя е съсипала ума му.

Страйдър изръмжа към него.

– Не е заради Роуина.

– Тогава е заради момчето – каза Уил, гледайки към Рейвън. – Може да го изпратим…

– Не е заради Александър – отвърна Страйдър, прекъсвайки Уил също по средата на изречението.

– Тогава защо сме тук? – попита Свон.

– Защото искам да си поговоря с всички вас. От известно време мисля за бъдещето ни.

Свен изруга.

– Заради Роуина е. Искаш да се ожениш за нея. Знаех си.

– Не е само Роуина – отговори Страйдър. – Има много неща, заложени на карта.

– Така или иначе, ние продължаваме – каза Рейвън, докато сядаше на бюрото на Страйдър. – Знаеш ли, Свен, няма нужда Страйдър да ни води на всяка крачка.

Ноздрите на Свен се разшириха.

– Дръж си езика зад зъбите, плъх. Не знаеш какво говориш.

– Не, нека момчето се изкаже – каза Вал. – Не е честно от наша страна да искаме от Страйдър да пожертва още от живота си за нашата кауза. Още повече, че това би трябвало да спре Саймън да се ожени за Кена.

– Но ние имаме нужда от лидер – настоя Свен.

– Аз не умирам – намеси Страйдър. – Все още съм тук. Просто ще прекарвам повече време в Англия.

– За да пазиш семейството си? – попита Свен, а гласът му бе пропит с горчивина.– Мислех, че ние сме твоето семейство.

Вал го сграбчи за туниката.

– Да не си посмял да му вменяваш вина по този начин. Ние сме семейство. Всички. И част от това да имаме семейство, означава да оказваме подкрепа на брат ни, когато той открие нещо, от което се нуждае.

Свен се освободи от хватката му.

– Имаме нужда от Страйдър.

– Страйдър се нуждае от Роуина – отвърна Рейвън спокойно от бюрото. – Виждали сте начина, по който я гледа. А и той има син, който да отглежда. Лично аз бих искал да видя Александър безопасно настанен в дом.

Рейвън погледна към Страйдър.

– Всички вие знаете, че никога не съм познавал родителите си. Майка ми е починала при раждането ми, а баща ми, преди да бъда изпратен за отглеждане. – Погледът му се насочи към Свен. – На теб може и да не ти пука за роднините ти, но ги познаваш и можеш да отидеш и да ги посетиш всеки път, когато поискаш. Нямаш представа какво е да се чудиш какво представлява бащината любов или майчината ласка. Заклех се да служа на Братството, така че деца като тези да получат онова, което ми липсваше.