Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 154

– Да, никой ли не ти е казал?

– Очевидно не. Защо ще участва?

– Ти го забавляваше през изминалата седмица, докато се опитваше да го изобличиш.

– Забавлявала съм го? – изкрещя тя. – Мъжът уби най-добрата ми приятелка и е хладнокръвен убиец. Никога няма да се омъжа за такъв като него. По-скоро бих умряла.

Страйдър се опита да я успокои.

– Не се притеснявай, милейди. Няма да се наложи да се омъжиш за него или за някой от другите. Ще спечеля турнира за теб.

Тя наклони глава подозрително.

– Сигурен ли си?

Той се вцепени, обиден от въпроса.

– Няма мъж в този списък, който да не съм хвърлял многократно на земята по време на двубой.

– Включително Деймиън?

Страйдър се поколеба.

– Не си го побеждавал?

– Не, не и в турнир. Но не изпитвам страх относно победата му, не трябва и ти да го правиш.

Тя притисна ръце към главата си, сякаш изпитваше болка в слепоочията си.

– О, Страйдър, не можеш да си представиш как се чувствам в момента, знаейки, че всички тези мъже са тук, за да се бият един срещу друг, да проливат кръв заради мен.

Тя го погледна.

– Искаш ли все още да се ожениш за мен? Сега? Тази вечер? Заведи ме далеч от тази лудост.

Искаше му се да може да го направи. Но не беше толкова лесно.

– Не.

– Не?

– Не, Роуина, не можем. Ако си искала да се омъжиш за мен, трябваше да ми кажеш „да“ преди три седмици, когато те попитах.

– Какво искаш да кажеш, че не можем да се оженим сега? Защо не?

Той посочи листовете на бюрото си.

– Сама видя списъка, Роуина. Тези мъже са дошли тук, защото Хенри обеща, че ти ще си наградата за победителя. Ако се оженя за теб, седмица, преди да започне турнирът, ще атакуват Хенри и ще го детронират.

– Не може да си сериозен.

– Повярвай ми, никога не бих се шегувал с нещо подобно. Трябва да минем през това.

Очите ѝ искряха и тя се обърна към него, а бузите ѝ бяха потъмнели от гняв. Небеса, бе красива, когато беше ядосана.

– Разбирам. Трябва да си седя като добра гъска и да давам кураж на моя касапин.

Все пак гневът ѝ започваше да разпалва неговия.

– Аз не съм касапин и ти не си гъска. И защо спорим за това, щом искаш да се омъжиш за мен?

– Защото мразя да виждам мъже, биещи се помежду си за такава глупост, и се отвращавам от това, че аз съм причината зрели мъже да се опитват да се убият един друг.

– Мислех, че това е цялата идея на рицарската любов. Жертваш живота си за недостижима дама, въпреки че никога няма да имаш нещо повече от бегъл поглед от нея?

Тя изсумтя най-непристойно, когато го чу.

– Не това е любовта, за която пиша аз. Не намирам нищо романтично в ненужните кръвопролития.

Страйдър я придърпа достатъчно близо, за да може да целуне слепоочието ѝ. Той вдиша сладкия аромат на цветя от косата ѝ.

– След следващия петък, никога повече няма да се боиш от ненужни кръвопролития. Аз ще те спечеля на турнира, така че няма да има защо да се страхуваш от тях.

Тя кимна и се успокои донякъде.

– А аз ще дойда, облечена в бели пера, както правят всички добри гъски.

Той въздъхна при упоритостта си.

– Би ли предпочела да загубя?

– Не! Най-вече не от някой като Деймиън Сейнт Сиър.