Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 146

– Какво прави това тук? – попита той и посочи Александър.

– Това се оказва моят син, Александър – отвърна разпалено Страйдър. – И те моля да му покажеш подходящото уважение.

Свен изглеждаше ужасен.

– Не, не, не, това не може да бъде. Първо, достатъчно лошо е, че Роуина се появява тук всеки път, когато отместя поглед, но сега това? Кажи му, че Саймън е баща му и да го изпратим в Шотландия.

Страйдър бе ужасен от своя рицар и когато проговори, бе достатъчно внимателен, че да говори на нормански френски, така че Фатима и Александър да не го разберат.

– Саймън вече има достатъчно деца. Момчето вярва, че аз съм баща му, Свен. Майка му е мъртва и аз няма да го отхвърля.

Когато погледът на Страйдър срещна този на Роуина, тя разбра защо. Спомни си изражението на лицето му, когато ѝ бе разказал как собственият му баща го бе отхвърлил. Горчивата болка бе очевидна, дори след всичките тези години. Той никога не би наранил дете по начина, по който баща му го бе направил.

Свен вдигна ръце.

– Добре. Но мислил ли си за това, какво ще правим с едно дете по време на пътуванията? Как ще разобличим Скорпиона, докато момчето пътува заедно с нас и дърдори и прави всички тези досадни неща, които правят децата? А какво да кажем за хората, които искат да те убият, Страйдър? Сега ще имат друга цел.

Роуина гледаше как цветът се отдръпва от бузите на Страйдър. Той се пресегна и сложи ръка върху рамото на Александър, докато пълната тежест на това твърдение се спускаше върху него. Никой от тях не се бе замислял за това.

– Мога да го взема да живее с мен в Съсекс – предложи Роуина. – Дължа поне това на Елизабет.

– А ако се омъжиш? – попита я Страйдър. – Какво ще каже мъжът ти?

Тя се присмя.

– Няма да се омъжа, казах ти.

– Ако Хенри заповяда друго?

Роуина отвори уста, но бе прекъсната от Свен.

– Дори не си помисляйте вие двамата да се ожените. Помисли за момент, Страйдър. Пак ти казвам, че ако оставиш син и жена в Англия, докато си извън страната, те са живи пионки. Всеки, който иска да те контролира, просто трябва да ги хване.

– Имам стража – каза Роуина.

Свен я изгледа развеселено.

– Както и кралят, и все пак Син МакАлистър успя да пропълзи, без да бъде забелязан в шатрата на Хенри, когато бе само момче и притисна нож към гърлото на краля. Тук нямаме работа с некомпетентни глупаци. Нашите врагове са добре обучени и не можеш да ги видиш, преди да е станало твърде късно.

– Нещо не е наред ли, татко? – попита Александър, докато гледаше ту към Страйдър, ту към Свен.

– Не, дете – Страйдър погледна към Свен. – Вземи момчето и бавачката му. Нахрани ги добре, докато обмисля това.

– Да, Страйдър. Помисли внимателно. Ние не сме хора като другите. Колко пъти си предупреждавал всички ни, че не сме в състояние да имаме семейства, заради бремето, което носим?

Лицето на Свен омекна, когато погледна към момчето.

– Александър? – каза той на арабски.

Момчето го погледна подозрително. Свен протегна ръка към него.

– Аз съм един от хората на лорд Страйдър, а ти може да ме наричаш Свен. Ела, виждам, че ти и бавачката ти имате нужда от храна.