Читать «Московският клуб (Къртица 3)» онлайн - страница 8

— Съжалявам, че така се получи, Чарли. — Ансбах беше едър и мускулест, наскоро прехвърлил шестдесетте. Стоманеносивата му коса беше подстригана на алаброс; носеше дебели очила с черни рамки. Точно съответствуваше на представата за грубовата външност. — Знаеш, че никога не бих те повикал, ако не беше наистина важно. — При тези думи Сол го покани с жест да седне до бюрото му на черния дървен стол, стил „Нотр Дам“.

Ансбах беше играл стопер в „Нотр Дам“ и навярно затова не бе успял да се пригоди напълно към истинския, изискан тип, завършили Айви Лийг, които доминираха в ЦРУ. Навярно това бе причината да го изпратят в Ню Йорк да ръководи „Парнас“. И все пак стилът му на обличане, както и на повечето служители на ЦРУ от неговото поколение, беше по-близък до този на Айви Лийг, отколкото на самия президент на Харвард: синя риза, вратовръзка и стилен тъмен костюм.

Най-голямо впечатление в кабинета на Ансбах правеше мраморната камина, висока почти метър и двадесет. Стаята бе изпълнена от оранжевата светлина на късния следобед, която се процеждаше през двойно матираните, звукоизолиращи прозорци.

За първи път се бяха срещнали, когато Стоун беше студент последна година в Йейл.

Стоун посещаваше семинар по съветска политика, воден от една едра и изчакана жена, емигрантка от Русия след Втората световна война. Беше станал звездата на курса, изучавайки именно онова, с което баща му някога си бе изкарвал прехраната. Бе намерил естествената си среда и първият предмет, който истински го интересуваше, го бе подтикнал да се изяви.

Веднъж след часовете преподавателката му го беше запитала, дали би искал на следващия ден да обядват в „Мори“, частния клуб на Йорк стрийт, където лекторите се събираха да хапнат препечени филийки със сирене и да поспорят за стипендиите Гугенхайм, които не бяха получили. Искала да го запознае със свой приятел. Чарли се бе появил на срещата облечен в син блейзър и традиционна йейлска вратовръзка, от която за малко не се задуши.

На малката дървена маса до преподавателката му седеше висок мъж с късо подстригана коса и очила с дебели черни рамки. Казваше се Сол Ансбах и през време на целия обяд Чарли така и не успя да разбере защо са го поканили. Разговаряха за Русия, за лидерството на Съветския съюз, за международния комунизъм и други неща от този род, но това не бе обикновен разговор. По-късно той се сети, че Ансбах, който първоначално бе казал, че работи в Държавния департамент, всъщност го бе изпитвал.

Щом дойде време за кафето, преподавателката на Стоун се извини и стана. Тогава Ансбах за пръв път се опита да го привлече в някаква разузнавателна програма, за която не спомена нищо. Ансбах беше наясно, че Чарли е син на непопулярния Алфред Стоун, обвинен в държавна измяна на процесите на Маккарти, но това сякаш не го интересуваше. Пред себе си виждаше единствено изключителния младеж, проявил невероятни качества в областта на международната политика и особено съветската. А освен това легендарният Уинтроп Леман му бе кръстник.