Читать «Московският клуб (Къртица 3)» онлайн

Джоузеф Файндър

Московският клуб

Къртица 3

На моите родители

и на Мишел

Бяха твърде заплетени в собственото си минало, бяха се хванали в паяжината, която сами бяха изплели, според законите на тяхната изкривена етика и изкривена логика; бяха виновни, макар и не за това, за което се самообвиняваха. Нямаше обратен път назад.

Артър Кьостлер, „Мрак по пладне“

Пролог

Москва

Десет минути след полунощ шофьорът ловко вкара лъскавата черна „Чайка“ чак до главния вход на боядисаната в жълто жилищна сграда на ул. „Алексей Толстой“ и паркира. Побърза да отвори вратата на пътника, когото возеше — един изключително високопоставен член на Централния комитет, който слезе и промърмори едва чуто някакъв поздрав. Шофьорът му отдаде чест, защото знаеше, че тези дребни знаци на уважение доставят удоволствие на шефа му, и се върна на шофьорското място, като се молеше вълнението в очите му да е останало незабелязано.

Когато колата се отдалечи достатъчно от входа на сградата, той пъхна в касетофона запис на Брус Спрингстийн, който жена му, Вера, бе купила на черния пазар, и така усили звука, че арматурното табло започна да вибрира от дрезгавия глас на певеца, а ритъмът на баса със сигурност се чуваше даже извън тежката бронирана кола. Дивата сила на музиката, познатата мелодия му беше нужна, за да се успокои.

Докато шофираше, си мислеше за Верочка. Когато се прибере, тя сигурно ще е заспала в топлото легло. Под копринената и нощница ще се очертават налетите й гърди, а също и коремът, който бе започнал да изпъква от растящото в него бебе. Ще спи дълбоко, в забрава, без изобщо да подозира за тайното предателство на съпруга си. А когато той се пъхне в леглото, тя ще се разбуди сред лекия аромат на парфюма си — „Московски нощи“. Винаги си слагаше от него преди, да си легне, когато той работеше до късно. После ще се любят.

Бавно се спусна по мекия наклон към подземния гараж, където на определените им места бяха паркирани „Чайки“-те и „Волги“-те на живущите в сградата — всеки от тях член на съветския управляващ елит. Фаровете осветиха сумрачния гараж. Шофьорът с облекчение отбеляза, че няма никой. Това бе добре.

Паркира лимузината на съответното място и пак огледа гаража. Пръстите му нервно барабаняха по калъфа на волана, не съвсем в такт с музиката. Изключи мотора, но изслуша песента докрай, след това завъртя копчето и остана да седи в пълната тишина, а от страх сърцето му биеше до пръсване.

За миг му се стори, че зърна мъжки силует на отсрещната стена, но това бе само удължената сянка на една от паркираните коли.

Излезе и отвори задната врата. Цигареният дим се бе пропил навсякъде. Преди няколко часа всичко бе потънало в мъглата от дима на любимите цигари на неговия шеф — „Дънхил“. Заедно с един негов приятел се връщаха от тайно съвещание в покрайнините на Москва и по пътя бяха затворили стъклената преграда, за да останат насаме.

Шофьорът чинно следеше пътя пред себе си и се преструваше, че не забелязва нищо необичайно, но бе убеден, че шефът му е замесен в нещо опасно, страшно. Нещо, за което не трябваше да знае никой нито в ЦК, нито в Кремъл. Нещо, което със сигурност не беше редно.