Читать «Московският клуб (Къртица 3)» онлайн - страница 2

Вече на няколко пъти през последните седмици получаваше заповед да откара шефа си на някакви тайни срещи с други облечени във власт мъже, все късно през нощта и все по заобиколни пътища. Знаеше, че му имат пълно доверие. Всеобщо бе мнението, че той е най-дискретен измежду колегите си и може да му се гласува най-голямо доверие. Дори и за миг на мъжете от задната седалка не би им минало през ум, че не е напълно лоялен.

Свали прозорците и с малка прахосмукачка почисти фасовете. Шефът му ги палеше една от друга, но никак не обичаше сутрин колата му да мирише на цигари. Дребната незначителна работа го успокои.

После пак огледа гаража, за да се убеди, че не го наблюдават, и усети как пулсът му се учестява. Бе настъпил мигът.

Мушна ръка под меката, тапицирана с кожа седалка и запровира пръсти през металните пружини, докато най-накрая напипа студения метален предмет. Издърпа го внимателно от гнездото му и го извади.

Всеки друг би го оприличил на странна, черна метална кутия, най-вероятно някаква част от рамата. Той натисна малкото лостче от едната страна и в отворената му длан изпадна микрокасета.

Бързо мушна касетата в джоба си и върна на мястото му под седалката западногерманския касетофон. След това излезе, заключи вратите и пое нагоре към улицата. Започна тихичко да си подсвирква.

Бе планирал всичко по обичайния начин. Към обяд, докато шефът му бе на работа в ЦК в сградата на улица „Старая“, той отиде до магазина за спиртни напитки на булевард „Черкаски“ и поиска от плешивия продавач бутилка водка. Ако вместо обикновена водка му беше дал „Перцовка“, това щеше да означава сигнал за тревога. Днес обаче водката беше съвсем обикновена, което показваше, че всичко е чисто.

Сега улиците бяха тъмни и пусти, мокри от започналия преди няколко часа дъжд. Излезе на „Колцевая“ и тръгна на юг към „Площада на въстанието“. Малка групичка момичета, вероятно студентки, се смееха шумно. Щом наближиха, те утихнаха, защото, изглежда, взеха стегнатата му униформа на служител от Девети отдел на КГБ за милиционерска. Като подминаха, отново избухнаха в смях.

След малко стигна до една обществена тоалетна и се спусна вътре по стълбите. Колкото по-надолу слизаше, толкова по-силна ставаше задушливата смрад на урина. Обществената тоалетна, цялата от камък и бетон, бе осветена от една-единствена крушка на тавана, която хвърляше мрачна, жълтеникава светлина върху вонящите писоари, счупените порцеланови умивалници и изпотрошените дървени врати.

При влизането стъпките му проехтяха. Тоалетната беше празна. Кой ли друг, освен някой скитник или пияница би се озовал на това ужасно място в дванайсет и половина през нощта? Влезе в една от тоалетните и затвори вратата с резето. Миризмата тук беше толкова задушлива, че започна да му се гади. По дяволите тия мръсни московчани! Затаи дъх и затърси по издрасканата стена онова място, където тухлите и мазилката не бяха съвсем равни.