Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 94

С времето започна да й се струва, че това предупреждение може да бъде разбирано не само буквално. То беше в сила само за скорпионите и змиите — за тях очевидно вярно, — не и за хората. Под света на обикновените, спазващи закона хора, имаше друг свят — този на егоизма и недоверието, обитаван от интриганти и манипулатори. Човек трябва да си проверява обувките.

Тя измъкна пръсти от обувките, преди да стигнат до край. Наведе се, взе дясната и я изтърси. Нямаше нищо. Взе лявата и направи същото. От нея изпадна мъничко светещо създание, потанцува за миг на пода, като че напук, и след това изчезна в един от тъмните ъгли.

Маа Рамотсве тръгна по коридора. Когато стигна края, където той се превръщаше в дневна, от една врата се появи познатата й вече прислужница и я поздрави.

— Идвах да ви видя, маа — каза тя. — Храната е готова и скоро ще стане време за вечеря.

— Благодаря, маа. Бях заспала. Не се чувствах добре този следобед, въпреки че сега се пооправих. Не мисля, че мога да ям тази вечер, но бих помолила за чаша чай. Много съм жадна.

Ръката на прислужницата се стрелна към устата й:

— Ай-ай! Много лошо, маа! Всички тук се разболяха. Старата бе много зле през цялото време. Съпругът и жена му охкаха и се държаха за стомасите. Дори на момчето му стана зле, макар и не колкото на другите. Сигурно месото е било развалено.

Маа Рамотсве се втренчи в прислужницата.

— Всички ли?

— Да, всички. Мъжът крещеше, че ще отиде да хване оня касапин, дето му е продал месото. Беше бесен.

— А съпругата му? Тя как се чувства?

Прислужницата наведе глава. Състоянието на човешкия стомах бе интимен въпрос и тя се засрами да говори за това открито.

— Тя не можа да задържи нищо. Опита да пие вода — аз й занесох, — ама всичко отново излезе. Сега обаче стомахът й е празен и мисля, че е по-добре. Цял следобед им бях като бавачка. Тичах насам-натам. Даже надникнах в стаята ви да видя наред ли е всичко и ви видях да спите спокойно. Не знаех, че и на вас ви е било зле.

Маа Рамотсве замълча. Това, което й съобщи прислужницата, изцяло променяше положението. Главният заподозрян — съпругата — бе отровена, както и старата жена, която също бе заподозряна. Това означаваше, че или бе имало проблем с разпределянето на отровата, или нито една от двете няма нищо общо с това. Маа Рамотсве реши, че втората възможност е по-вероятна. Докато й беше зле днес, тя си въобрази, че някой я е отровил нарочно, но нима това бе правдоподобно? Като се замисли трезво, след като пристъпите на гадене отминаха, тя си даде сметка, че би било нелепо отровителят да удари толкова бързо и толкова явно в присъствието на гост. Това би било подозрително и несръчно, а отровителите, както беше прочела някъде, обикновено са много ловки хора.

Прислужницата гледаше с очакване маа Рамотсве, сякаш се надяваше сега гостенката да поеме ръководенето на домакинството.

— Трябва ли да извикаме лекар за някого? — попита маа Рамотсве.

— Не. Мисля, че се оправят. Но знам какво да правя. Само викат по мене и не мога нищо да свърша, докато викат.