Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 74

— А вие как мислите, маа, дали това е вярно? Има ли истина в това, дето го разправя за тази жена?

Прислужницата направи гримаса.

— Истина ли, маа? Истина ли? Този мъж не знае какво е истина. Разбира се, че не е вярно. Тя е добра жена. Братовчедка е на братовчед на майка ми. Цялото им семейство, всичките до един, са християни. Четат Библията и следват Божието слово. Не спят с чужди мъже. Това е истината.

Тринадесета глава

Арбитърът на красотата

В този ден маа Макутси, изпълняваща длъжността управител на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ и помощник-детектив в „Дамска детективска агенция №1“, отиде на работа с известен трепет. Въпреки че обичаше да поема отговорност и двете последни повишения я бяха зарадвали истински, все пак винаги досега маа Рамотсве беше наоколо и тя можеше да се обърне за помощ към нея, ако проблемът не се окажеше по силите й. Сега, когато тя бе далече, маа Макутси осъзна, че отговорността за двете фирми и двамата работници тежи изцяло върху нея. Макар маа Рамотсве да бе планирала да прекара не повече от четири-пет дни във фермата, това време напълно стигаше нещата да се объркат и тъй като маа Рамотсве не можеше да бъде намерена по телефона, на маа Макутси щеше да й се наложи да се справя самостоятелно. Що се отнася до гаража, тя знаеше, че сега за господин Дж. Л. Б. Матекони се грижат във фермата на сираците, тоест не можеше да му се обажда, докато не се пооправи. Почивка и пълно откъсване от тревогите в работата — това беше посъветвал докторът — и маа Потокване, която не бе свикнала да противоречи на лекари, щеше ревностно да брани пациента.

Тайно в себе си маа Макутси се надяваше нито един клиент да не се появи в агенцията, докато маа Рамотсве не се завърне. Не защото не искаше да работи по някой случай — точно обратното, — а защото не желаеше да бъде изцяло и единствено отговорна за него. Но както винаги става, клиент се появи, а — което бе още по-лошо — заедно с него се появи и проблем, който изискваше незабавни действия.

Маа Макутси седеше зад бюрото на господин Дж. Л. Б. Матекони и подготвяше фактури от името на сервиза, когато един от чираците надникна през вратата.

— Някакъв много издокаран мъж иска да ви види, маа — обяви той, като си бършеше ръцете в омасления комбинезон. — Отворих му да влезе в агенцията и му казах да изчака.

Маа Макутси се намръщи на помощника.

— Издокаран ли?

— Носи скъп костюм — отговори той. — Нали разбирате. Хубавец, като мене, ама не съвсем. С лъснати обувки. Много елегантен мъж. Внимавайте, маа. Мъже като него винаги се опитват да завъртят главите на дами като вас. Само гледайте.

— Престани да си бършеш ръцете в комбинезона — сопна се маа Макутси, докато ставаше от стола. — Ние плащаме за пералня, а не ти. Даваме ви памучни парцали за тая цел. Тия парцали са за това. Господин Дж. Л. Б. Матекони не ви ли го е казвал?