Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 71

— Тя ви очаква — каза жената. — Аз съм главната прислужница тук. Грижа се за старата жена. Тя ви очаква.

Под стрехите на верандата беше хладно, а още по-хладно бе в полутъмната вътрешност на къщата. Минаха няколко секунди, докато очите на маа Рамотсве се приспособят към промяната в осветлението, така че отначало всичко представляваше по-скоро сенки, отколкото форми, но после тя успя да различи стол, на които седеше стара жена, а до нея и маса, върху която имаше кана с вода и чайник.

Те размениха поздрави и маа Рамотсве направи реверанс на възрастната дама. Това поласка домакинята, която реши, че има пред себе си жена, познаваща старите обичаи, не като дръзките модерни жени от Габороне, които си въобразяваха, че знаят всичко, и не зачитаха възрастните. Виж ги тях! Смятаха се за много умни, мислеха се за кой знае какви, вършеха работата на мъжете и се държаха като кучки. Тук обаче не търпяха такива неща — в тази къща все още зачитаха старите обичаи.

— Много мило да ме приемете у вас, маа. Вашият син също е много любезен човек.

Старата жена се усмихна.

— Но, маа, това е в реда на нещата. Съжалявам, че имате проблеми. Но всички проблеми, които изглеждат големи и преголеми в града, стават дребни, когато човек дойде на място като това. Какво има значение тук? Дъждът. Тревата за добитъка. Никое от нещата, които терзаят хората в градовете, не означава нещо, когато човек дойде тук. Ще видите.

— Това е едно хубаво място — каза маа Рамотсве. — Много е спокойно.

Старата жена погледна замислено.

— Да, спокойно е. Винаги е било спокойно и не бих искала това да се промени. — Тя наля чаша вода и я подаде на маа Рамотсве. — Пийнете, маа. Сигурно сте много жадна след пътуването.

Маа Рамотсве пое чашата, благодари и я поднесе към устните си. Докато правеше това, старата жена я наблюдаваше съсредоточено.

— Откъде сте, маа? — попита тя. — Винаги ли сте живели в Габороне?

Въпросът не изненада маа Рамотсве. Това беше учтив начин да се разбере към кои принадлежеше. В Ботсуана имаше осем големи племена — и още няколко по-малки — и макар че младите не мислеха, че тези неща са важни, за по-старото поколение те означаваха много. За жената пред нея, която имаше високо положение в племенната йерархия, бе съвсем естествено да се интересува от тези неща.

— Аз съм от Мочуди — каза тя. — Там съм родена.

Старата жена видимо си отдъхна.

— О, значи сте кгатла, като нас. В кой двор живяхте там?

Докато маа Рамотсве обясняваше произхода си, старата жена кимаше. Да, познавала този вожд и братовчед му, който се оженил за сестрата на братовата си жена. Да, май била срещала Обед Рамотсве преди много време; после, ровейки из паметта си, тя внезапно попита:

— Майка ви е покойница, нали? Жената, която бе прегазена от влак, докато детето й беше още бебе.