Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 69

Тя не харесваше мисията си най-вече защото това, което бе на път да направи, представляваше нарушаване на основните правила на гостоприемството. Човек не отива на гости в някоя къща под прикритие, а тя точно това се канеше да направи. Наистина, щеше да бъде гост на бащата и майката, но дори и те не знаеха истинската цел на посещението й. Щяха да я приемат като човек, на когото синът им дължи услуга, а тя всъщност бе шпионка. Вярно, щеше да шпионира в името на справедлива кауза, но това не променяше факта, че целта й бе да проникне в семейството и да открие тайните му.

Докато пътуваше в белия микробус, маа Рамотсве реши да отхвърли всякакво двоумение. Добре обосновани доводи можеха да се приведат в полза и на двете страни. Тя обаче трябваше да избере едната, защото като се вземеше предвид всичко, беше по-добре да се извърши измама, но да се попречи да бъде погубен един живот. Всякакви съмнения трябваше да се оставят настрана, а целта да се преследва от все сърце. Няма смисъл да се тормозиш за решението, което си взел, и да се чудиш дали е било правилно. Пък и скрупулите само могат да попречат на убедителната игра и измамата да се разкрие. Все едно някой актьор да постави под въпрос ролята си насред представлението.

Тя подмина някакъв човек, караш каруца, теглена от муле, и му махна. Той пусна с една ръка поводите и й махна в отговор, същото направиха и спътниците му — две възрастни жени, една по-млада и едно дете. Сигурно отиват на село, помисли маа Рамотсве. Като че ли малко късно — би трябвало да се захванат с оранта в самото начало на дъждовния период, но даже и сега биха могли да засеят навреме и да имат царевица, пъпеши и боб, като дойде време за прибиране на реколтата. Върху каруцата имаше няколко чувала, в които сигурно бяха скътани семената, както и продуктите, с които семейството щеше да се храни, докато са на нивата. Жените щяха да правят овесена каша и ако имаха късмет, момчетата можеше да уловят нещо за тенджерата — от някоя токачка например би станала чудесна яхния за цялото семейство.

Маа Рамотсве гледаше в задното огледало как семейството се отдалечава, как се смалява — все едно че се връщаха в миналото. Някой ден хората щяха да престанат да вършат това — нямаше да отиват на село за сеитбата, а щяха да си купуват храната от магазина, както правят хората в градовете. Ала каква голяма загуба щеше да бъде това за страната — какво приятелство, солидарност, каква любов към земята щяха да си отидат, когато станеше това. Тя беше ходила на село като малка с лелите си и бе живяла там, докато момчетата биваха изпращани по пасищата, където с месеци живееха в пълно уединение, надзиравани само от неколцина възрастни мъже. Тя обичаше това време и никога не бе скучала. Метяха дворовете и плетяха трева, плевяха лехите с пъпеши и си разказваха дълги истории за неща, които никога не са били, но биха могли да бъдат — в някоя друга Ботсуана може би, някъде другаде.