Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 67

Естествено, само в случай че тя искаше да има съпруг. Беше напълно възможно да си щастлив, без да си женен — или поне донякъде щастлив. Тя самата бе щастлива да бъде сама, макар че, като се вземеше предвид всичко, май все пак бе по-добре да има съпруг. Чакаше с нетърпение деня, когато щеше да може да се увери, че господин Дж. Л. Б. Матекони се храни както трябва. Както и деня, когато при някой шум нощем — а нощни шумове не липсваха в днешно време — господин Дж. Л. Б. Матекони ще е този, който отива да провери какво става. Нуждаем се от още някой в този живот, реши маа Рамотсве, от човек, когото можем да превърнем в наше божество на земята, както се казва в старата поговорка. Дали ще бъде съпруг, дете, родител, или пък някой друг, ние се нуждаем от някой, който да осмисли живота ни. Тя винаги бе имала баща си, покойния Обед Рамотсве, миньор, собственик на добитък и благороден човек. За нея беше удоволствие да се грижи за него, докато бе жив, а сега с радост вършеше едно или друго в негова памет. Но това не можеше да осмисли изцяло съществуването й.

Според някои за всички тия неща на човек не му трябва непременно да се жени. Те са прави донякъде. Няма нужда да си женен, за да си имаш някого в този живот, но пък така нямаш гаранция, че това ще е за постоянно. Не че бракът сам по себе си бе гаранция, но поне и двамата обявяваха, че искат да се съединят навеки. Дори и да се окажеше невярно, все пак поне опитваха. Маа Рамотсве нямаше време да спори с онези, които осъждаха брака. В старо време той беше капан за жените, понеже даваше на мъжете повечето права, а на жените — задълженията. Така беше при племенните съюзи, макар че с възрастта, и особено ако раждаха синове, жените ставаха уважавани и авторитетът им растеше. Маа Рамотсве не подкрепяше такъв тип брак. Според нея модерното понятие за брак — съюз на равни — правеше нещата за една жена съвсем различни. Жените направиха голяма грешка, смяташе тя, като позволиха да бъдат въвлечени в разрушаването на вярата в брака. Някои жени помислиха, че така ще се освободят от тиранията на мъжа, и донякъде това се бе оказало вярно, но също така бе дало чудесна възможност на мъжете да се държат егоистично. Ако си мъж и ти кажат, че можеш да бъдеш с една жена, докато тя ти омръзне, а след това лесно можеш да се прехвърлиш на някоя по-млада, като никой не те осъжда за това поведение — нали това не е изневяра, така че не вършиш нищо лошо, — нима това няма да те устройва напълно?