Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 52

Маа Рамотсве наведе глава към детето.

— Матайла?

Детето не помръдна.

— Матайла? — тя протегна ръка към момчето, готова да я отдръпне всеки момент, ако се наложи.

Момчето изръмжа. Няма как да се определи по друг начин, реши тя. Това беше ръмжене — нисък, почти гърлен звук, който сякаш идваше от гърдите.

— Чухте ли това? — попита маа Потокване. Не е ли извънредно странно? И ако се чудите защо е голо, това е, защото раздра дрехите, които му дадохме. Разкъса ги със зъби и ги хвърли на земята. Дадохме му два чифта къси гащи и той направи едно и също и с двата.

Сега маа Потокване се приближи.

— Слушай, Матайла — каза тя, — стани и излез навън. Маа Кериленг ще те изведе малко на чист въздух.

Тя се протегна към момчето и го хвана предпазливо за ръка. За миг то обърна глава и маа Рамотсве помисли, че ей сега ще я захапе, но това не стана и то покорно се повдигна и позволи да бъде изведено от стаята.

Навън маа Кериленг го хвана за ръка и го поведе към група дървета в единия край на двора. Маа Рамотсве забеляза, че походката на момчето бе необичайна, нещо средно между тичане и ходене, сякаш то се готвеше за внезапен скок.

— Ето това е нашият Матайла — каза маа Потокване, Докато гледаха как майката се отдалечава с повереника си. — Какво мислите за него?

Маа Рамотсве направи гримаса.

— Това е много странно. Нещо ужасно трябва да се е случило с това дете.

— Без съмнение — рече маа Потокване. — Казах това на доктора, който се грижи за него. Той отвърна, че може и да е така, а може и да не е. Каза, че има деца, които просто са си такива. Необщителни са и никога не се научават да говорят.

Маа Рамотсве наблюдаваше как маа Кериленг пуска за секунда ръката на детето.

— Трябва да го наблюдаваме през цялото време — каза маа Потокване. — Ако го оставим, той бяга към гората и се крие. Миналата седмица изчезна за четири часа. Накрая го намериха там, където изтича канализацията. Явно не разбира, че голо дете, бягащо толкова бързо като него, лесно привлича вниманието.

Маа Потокване и маа Рамотсве се запътиха обратно към кабинета. Маа Рамотсве бе потисната. Чудеше се как някой може да направи каквото и да било за дете като това. Беше лесно да се отзовеш, когато симпатични сираци имат нужда от теб, като тези например, които бяха дошли да живеят на „Зебра драйв“, но имаше толкова много други деца, които бяха увредени по един или друг начин и които имаха нужда от търпение и разбиране. Тя си представи живота си, с всичките списъци и изисквания, и се запита как изобщо би намерила време да бъде майка на подобно дете. Нали не беше възможно маа Потокване да беше планирала тя и господин Дж. Л. Б. Матекони да вземат и това дете? Тя знаеше, че главната домакиня на фермата има славата на решителен човек, който не приема отрицателен отговор — което я правеше силен защитник на каузата на сираците, наистина, — но не би могла да очаква да се наложи по този начин, защото, както и да се погледне, да й натрапи това дете, щеше да си бъде груба принуда.