Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 48

Влязоха в офиса. Маа Рамотсве веднага забеляза, че маа Макутси е успяла да остави своя отпечатък върху хаоса, който бе заварила. Въпреки че бюрото на господин Дж. Л. Б. Матекони все още беше покрито с документи, те изглеждаха сортирани. Сметките, които трябваше да бъдат изпратени на клиентите, бяха в една купчина, сметките, които трябваше да се платят от сервиза — в друга. Каталозите от доставчиците бяха поставени върху един шкаф, а наръчниците бяха върнати на мястото им на лавицата над бюрото. А в единия край на стаята, на стената, бе подпряна лъскава бяла дъска, на която маа Макутси бе начертала две колони, озаглавени „Влезли коли“ и „Излезли коли“.

— В Ботсуанския колеж за секретарки — обясни маа Макутси — ни учеха, че е много важно да имаш система. Ако имаш система, която ти показва къде точно се намираш, никога няма да се загубиш.

— Така е — съгласи се маа Рамотсве. — Явно там знаят как се прави бизнес.

Маа Макутси засия от удоволствие.

— И още нещо — каза тя. — Мисля, че ще ви бъде от полза, ако ви приготвям списък със задачи.

— Списък ли?

— Да — каза маа Макутси, като й подаде голяма червена папка. — Сложила съм списъка за вас вътре. Ще го актуализирам всеки ден. Виждате, че има три колони: „спешно“, „не е спешно“, „по някое време в бъдеще“.

Маа Рамотсве въздъхна. Тя не искаше друг списък, но и не желаеше да обезкуражава маа Макутси, която несъмнено знаеше как да ръководи сервиз.

— Благодаря ти, маа — каза тя и отвори папката. — Виждам, че вече си започнала списъка ми.

— Да — рече маа Макутси. — Маа Потокване от фермата на сираците се обади. Искаше да говори с господин Дж. Л. Б. Матекони, но аз й казах, че той не е тук. Тогава тя каза, че всъщност се опитва да се свърже с вас и ако може, да й позвъните. Виждате, че съм го сложила в графата „не е спешно“.

— Ще й позвъня — каза маа Рамотсве. — Сигурно е нещо, свързано с децата. Най-добре да й звънна веднага.

Маа Макутси се върна в работилницата, където маа Рамотсве я чу да дава указания на чираците. Тя вдигна слушалката — цялата омаслена — и набра номера, който маа Макутси й бе написала на листа със списъка. Докато телефонът звънеше, тя постави голяма червена отметка срещу тази задача.

Маа Потокване вдигна.

— Много мило, че се обаждате, маа Рамотсве. Надявам се, че децата са добре.

— Добре са, настаниха се вече — каза маа Рамотсве.

— Добре. Маа, мога ли да ви помоля за една услуга?

Маа Рамотсве знаеше, че това е начинът, по който действа фермата на сираците. Тя се нуждаеше от помощ и естествено, всеки беше готов да помогне. Никой не можеше да откаже на маа Силвия Потокване.

— Ще ви помогна, маа. Само ми кажете за какво става дума.

— Бих искала да дойдете при мен на чай — каза маа Потокване. — Ако е възможно, днес следобед. Има нещо, което трябва да видите.

— Можете ли да ми кажете за какво става дума?

— Не, маа — каза маа Потокване. — Трудно е да се опише по телефона. Най-добре да видите сама.

Девета глава

Във фермата на сираците

Фермата на сираците се намираше на двайсетина минути път с кола. Маа Рамотсве бе ходила там няколко пъти по различни поводи, макар и не толкова често, колкото господин Дж. Л. Б. Матекони, който я посещаваше редовно, за да поправя всички машинарии там — а те сякаш непрекъснато се разваляха. Особено една от водните помпи изискваше редовни грижи; както и старият микробус на фермата, чиито спирачки вечно не бяха в ред. Времето никога не му се свидеше за такива неща и затова хората във фермата го ценяха високо, както и всички останали.