Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 49

Маа Рамотсве харесваше маа Потокване, с която бяха далечни роднини по майчина линия. Не беше необичайно да си роднина с някого в Ботсуана — урок, който чужденците бързо научаваха, щом установяха, че са разкритикували някого пред негов далечен братовчед.

Когато маа Рамотсве пристигна, маа Потокване стоеше пред канцеларията и разговаряше с човек от персонала. Тя упъти гостенката към паркинга за посетители под сянката на едно дърво и после я покани да влезе.

— Толкова е горещо тия дни, маа Рамотсве — каза тя. — В кабинета си обаче имам много мощен вентилатор. Ако го включа на най-високата степен, може направо да издуха човек от стаята. Много полезно оръжие.

— Надявам се, че няма да го приложите срещу мен — каза маа Рамотсве. За миг тя си представи как бива издухана от кабинета на маа Потокване, полите й се веят наоколо и тя се издига към небето, откъдето може да види как долу дърветата, пътищата и животните я гледат изумени.

— Разбира се, че не — каза маа Потокване. — Вие сте от типа посетители, които обичам да посрещам. Хората, които не обичам, са тези, дето все се месят. Дето се опитват да ми кажат как се ръководи ферма със сираци. Понякога идват такива хора. Хора, които си пъхат носа навсякъде. Мислят, че знаят всичко за децата, а не е така. Тези, които знаят най-много за сираците, са онези госпожи ей там. — Тя посочи през прозореца към мястото, където две от майките, пълни жени в сини домашни роби, водеха малки деца на разходка по пътеките; държаха ги здраво за тънките ръчички, за да могат нежно да подкрепят колебливите им стъпки. — Да — продължи маа Потокване, — тези жени разбират. Те умеят да се справят с какви ли не деца. С много тъжни деца, които непрекъснато плачат за починалите си майки. С лоши деца, които са били научени да крадат. С много нахални деца, които не са били възпитани да уважават възрастните и говорят лоши думи. Тези жени могат да се справят с всички тия деца.

— Те са много добри жени — каза маа Рамотсве. — Двете сирачета, които взехме с господин Дж. Л. Б. Матекони, казват, че са били много щастливи тук. Тъкмо вчера Мотолели ми прочете едно разказче, което написала в училище. Историята на живота си. Там пише за вас, маа.

— Радвам се, че е била щастлива тук — каза маа Потокване. — Тя е едно много смело момиче. — Тя спря за момент. — Но не ви помолих да дойдете тук, за да говорим за тези деца, маа. Исках да ви разкажа нещо много странно, което се случи тук. Толкова странно, че дори майките ни не могат да се справят с него. Затова си помислих да се посъветвам с вас. Търсих господин Дж. Л. Б. Матекони, за да взема от него вашия телефон.