Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 16

Алегзандър Маккол Смит

— А после? Какво ти отговори той?

Помощникът подсмръкна и избърса носа си с ръка.

— Каза, че ще се опита да направи нещо по въпроса. Така каза. Но знаете ли какво мисля аз? Знаете ли какво става според мен, маа?

Маа Рамотсве го погледна с любопитство. Той продължи:

— Според мен господин Дж. Л. Б. Матекони вече не го е грижа за тоя сервиз. Мисля, че му е омръзнало. Мисля, че смята да го прехвърли на нас. След това смята да се върне на село и да отглежда пъпеши. Той е вече стар човек, маа. Омръзнало му е.

Маа Рамотсве си пое дълбоко дъх. Явната наглост на това предположение я изненада — виж го ти тоя… тоя негоден чирак, известен най-вече със способността си да досажда на момичетата, които минаваха покрай сервиза, същият този чирак, който господин Дж. Л. Б. Матекони веднъж бе видял да поправя мотор с чук, сега говори, че господин Дж. Л. Б. Матекони бил готов да се пенсионира.

Отне й почти минута да се овладее достатъчно, за да отговори.

— Ти си един много невъзпитан младеж каза тя накрая. Господин Дж. Л. Б. Матекони не е загубил интерес към сервиза. И въобще не е стар. Той е само на четиридесет и няколко години, а това изобщо не значи да си стар, каквото и да си мислите вие. Освен това той няма никакво намерение да прехвърля сервиза на вас двамата. Това би означавало да сложи кръст на бизнеса си. Разбрахте ли ме?

По-големият чирак погледна към приятеля си за потвърждение, но той гледаше упорито към земята.

— Разбрах ви, маа. Извинете.

— Определено има за какво — каза маа Рамотсве. — А сега имам новини за вас. Господин Дж. Л. Б. Матекони тъкмо назначи помощник-управител на сервиза. Новият управител ще започне тук много скоро, така че му мислете и двамата.

Думите й оказаха върху по-големия желания ефект — той изпусна мазния парцал и погледна неспокойно към другия.

— А той кога ще почне? — попита нервно.

— Следващата седмица — отговори маа Рамотсве. — И не е той, а тя.

— Тя ли? Жена ли е?

— Да — каза маа Рамотсве, вече запътена към изхода. — Жена е, казва се маа Макутси и е много строга с чираците. Повече няма да има мързелуване и игри на топчета. Ясно ли е?

Помощниците кимнаха умърлушени.

— В такъв случай, продължавайте да се опитвате да поправите тази кола — каза маа Рамотсве. — Ще се върна след два-три часа да видя как върви.

Тя се запъти обратно към белия микробус и се настани на шофьорското място. Бе успяла да прозвучи много категорично, докато даваше инструкции на чираците, но вътре в себе си не чувстваше особена увереност. Всъщност беше по-скоро загрижена. От опит знаеше, че когато хората почнат да се държат нетипично за тях самите, нещо някъде не е наред. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше изключително добросъвестен човек, а добросъвестните хора не разочароваха клиентите си, освен ако нямаха сериозно основание. Но какво беше то? Дали не беше свързано с предстоящия им брак? Дали той не си беше променил мнението? Може би искаше да избяга?