Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 14

Тя заобиколи към входа на работилницата. Вътре имаше две коли, едната качена на рампа, другата — паркирана до една от стените, където акумулаторът й бе свързан с малко зарядно устройство, поставено до предното колело. Няколко части се валяха по пода — едната беше ауспух, другата тя не разпозна, — а под колата, вдигната на рампата, имаше отворена кутия с инструменти. Но никъде нямаше и следа от господин Дж. Л. Б. Матекони.

Маа Рамотсве осъзна, че двамата чираци бяха тук едва когато единият от тях се изправи. До този момент те бяха седели на пода, облегнати на един празен варел, заплеснати в традиционната игра на топчета. Сега единият — по-високото момче, чието име тя така и не запомни, — стана и избърса ръце в мръсния си комбинезон.

— Здравейте, маа — поздрави той. — Няма го. Шефа де. Отиде си вкъщи.

И се ухили по начин, който й се стори леко обиден. Беше фамилиарна усмивка, сигурно така се хилеше на момичетата, с които танцуваше. Тя познаваше тоя род младежи. Господин Дж. Л. Б. Матекони й бе казал, че не се интересуват от нищо, освен от момичета, и тя напълно му вярваше. Тъжното беше, че много момичета се заглеждаха по тези млади мъже, със солидно наплескани с гел коси, широко ухилени.

— Защо си е тръгнал толкова рано? — попита тя. — Да не сте свършили работата? Затова ли вие двамата седите и бездействате?

Чиракът се подсмихна. Той сякаш знаеше нещо и тя си зададе въпроса какво може да е то. А може би беше просто от чувство за превъзходство, снизходителна поза, която вероятно беше възприел спрямо всички жени.

— Не — отговори той, като гледаше надолу към приятеля си. — Изобщо не сме я свършили. Остава ни да се справим с оная кола — и той посочи небрежно към автомобила върху рампата.

В този момент се изправи и другият чирак. Явно беше ял нещо, защото около устата му беше останала тънка ивица брашно. Какво ли биха казали момичетата по този повод, помисли си дяволито маа Рамотсве. Тя си представи как той пуска в ход чара си, в блажено неведение, че физиономията му е оплескана с брашно. Може и да изглежда добре иначе, но бялото около устата по-скоро би предизвикало смях, отколкото да ускори нечий пулс.

— Тия дни шефа често го няма — каза вторият чирак. — Някой път си тръгва в два часа. Оставя на нас да вършим цялата работа.

— Обаче има проблем — намеси се в разговора другият. — Ние не можем да свършим всичко. Много ни бива с колите, но все още не сме научили всичко, нали така.

Маа Рамотсве хвърли поглед към колата на рампата. Беше едно от ония стари френски комбита, които бяха страшно популярни в някои части на Африка.

— Ето например тая — каза първият чирак. От ауспуха излиза пара. Като голям облак. Това значи, че гарнитурата се е развалила и охлаждащата течност влиза в цилиндрите. Така се образува пара. Ссссс! Много пара.