Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 13

Господин Дж. Л. Б. Матекони я погледна тревожно.

— Много е важно спирачките да са добри — каза той. — Не трябва да допускаш спирачките ти пак да стигнат до такова положение. Само кажи и ще се погрижа да бъдат тип-топ.

— Непременно — обеща маа Рамотсве. Тя слабо се интересуваше от коли, въпреки че обичаше своя мъничък бял микробус, който й служеше вярно. Не можеше да разбере защо хората толкова въздишат по мерцедеси, след като има много други коли, които могат да те закарат до целта и да те върнат обратно, без да се налага да похарчиш цяло състояние. Този интерес към колите е чисто мъжки проблем, смяташе тя. Човек може да проследи как възниква при малките момчета, докато си правят модели на коли от тел, и остава до края на живота им. Защо ли мъжете намираха колите за толкова интересни? Колата беше чисто и просто машина, следователно, би трябвало мъжете да се интересуват и от перални или ютии. Но те не се интересуваха. Никой не е виждал мъже да стоят и да си говорят за перални.

Тя спря пред самия вход на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ и слезе от белия микробус. През прозорчето, което гледаше към предния двор, тя видя, че в кабинета няма никой, което означаваше, че господин Дж. Л. Б. Матекони вероятно лежеше под някоя кола в работилницата или пък надзираваше двамата си некадърни помощници, като се опитваше да им обясни някои тънкости на занаята. Той бе признал пред маа Рамотсве, че вече не се надява да направи каквото и да било от тях двамата, и тя му съчувстваше. Не беше никак лесно да убеждаваш млади хора, че трябва да се работи — те очакваха всичко да им се поднесе на тепсия. Не личеше някой от тях да разбира, че всичко, което имаха в Ботсуана — а то не беше никак малко, — бе постигнато с тежък, упорит труд и себеотрицание. Ботсуана никога не беше вземала заеми и не беше задлъжнявала, както повечето африкански страни. Хората тук пестяха, а когато се наложеше, харчеха много предпазливо, като за всеки цент и даже за всяко тебе се даваше отчет — така нищо не бе отишло в джобовете на политиците. Можем да се гордеем със страната си, помисли си маа Рамотсве, и аз наистина се гордея. Гордея се с това, което постигна баща ми, Обед Рамотсве, гордея се със Серетсе Кхама и с това как той успя да създаде нова държава на една територия, пренебрегвана от британците. Може те пет пари да не даваха за нас, размишляваше тя, но сега вече знаят на какво сме способни. Възхищават ни се за това. Тя бе чела какво беше казал американският посланик: „Поздравяваме народа на Ботсуана за постигнатото.“ Тези думи я бяха накарали да засияе от гордост. Тя си даваше сметка, че хората в чужбина, хората от онези далечни и доста плашещи страни, имаха високо мнение за Ботсуана.

Да си африканец не беше лошо. Вярно, в Африка ставаха някои страшни неща — неща, при мисълта, за които хората се срамуваха и отчайваха; но в Африка ставаха не само такива неща. Колкото и страдания да изпитваха хората тук, колкото и унищожителни да бяха жестокостта и хаосът, който носеха войниците — повечето просто незрели младежи, нарамили пушки, — в Африка все пак имаше толкова много, неща, с които можеш да се гордееш. Например любезността, способността да се усмихваш, изкуството, музиката.