Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 104

Ала имаше и други новини. Маа Макутси се беше обадила от офиса и помолила маа Рамотсве да й телефонира, веднага щом пристигне, което според нея щяло да стане ден по-късно.

— Беше много развълнувана — каза Роуз. — Каза, че имала да ви съобщи нещо важно.

Седнала пред чашата чай, от която излизаше пара, маа Рамотсве набра телефона на „Тлоквенг роуд спийди моторс“ — номерът беше общ и за двете фирми. Телефонът позвъня известно време, преди тя да чуе познатия глас на маа Макутси.

— „Дамска Тлоквенг роуд…“ — започна тя. — Не, „Спийди моторс №1…“

— Аз съм, маа — каза маа Рамотсве. — Знам какво имаш предвид.

— Вечно ги смесвам — засмя се отсреща маа Макутси. — Така се случва, когато се опитваш да ръководиш две фирми едновременно.

— Не се съмнявам, че ръководиш добре и двете — каза маа Рамотсве.

— Ами, да — отвърна маа Макутси. — Всъщност се обаждах да ви кажа, че точно взех един доста голям хонорар. Дв хиляди пули за един случай. Клиентът беше много доволен.

— Справила си се много добре — похвали я маа Рамотсве. — Ще намина по-късно да поговорим за това. Но най-напред бих искала да ми уговориш една среща. Обади се на човека от правителството и му кажи, че трябва да дойде да ме види в четири часа.

— А ако е зает?

— Кажи му, че не може да е зает. Кажи му, че въпросът не търпи отлагане.

Тя допи чая и изяде голям сандвич с месо, приготвен от Роуз. Маа Рамотсве се бе отучила да яде готвено на обяд, с изключение на събота и неделя, и се задоволяваше с нещо дребно и чаша мляко. Тъй като обаче обичаше сладко, се случваше пастичка или поничка да последват сандвича. Така или иначе, тя беше дама с традиционно телосложение и нямаше нужда да се тревожи за размера дрехи, който носи, като онези нещастни, невротизирани хора, които вечно се гледат в огледалото и мислят, че са твърде дебели. А и какво значи „твърде дебел“? Кой има право да казва на другия какъв размер дрехи да носи? Това беше форма на тирания от страна на слабите, но тя нямаше намерение да я приема. Ако тези слаби хора станеха още по-настоятелни, щеше да се наложи по-щедро надарените хора направо да им натрият носа. Да, щяха да ги научат те! Ама-ха!

Малко преди три тя пристигна в офиса. Чираците се занимаваха с някаква кола, но я поздравиха сърдечно и без следа от цупенето и сърденето, които преди толкова я бяха нервирали.

— Доста сте заети — отбеляза тя. — Колата, която поправяте, изглежда много хубава.

По-големият избърса уста с ръкав.

— Това е чудесна кола. На една дама е. Знаете ли, че сега всички жени си карат колите тук? Толкова сме заети, че на нас самите ще ни трябва помощник! Това ще е страхотно. Ще си имаме бюра и кабинети, а помощниците ще тичат наоколо да правят това, което им кажем.

— Ти си един много смешен младеж — развесели се маа Рамотсве. — Но не се главозамайвай. Помни, че си само един чирак и че сега началник е дамата там вътре, с големите очила.

Помощникът се засмя.

— Тя е добър началник. Харесваме я. — Той спря за миг и погледна втренчено маа Рамотсве. — Но какво става с господин Дж. Л. Б. Матекони? Той оправя ли се?