Читать «Мозъчното огледало» онлайн - страница 4

Хванах приятеля си Арвед за ръката, прекъсвайки го.

— Човече — извиках, — наясно ли си какво означава това изобретение?

— Разбира се — ще се разкрие с цялата си сила, след като бъде обнародвано. Изучаването на мозъчната физиология, на духовния живот, на психологията, цялата медицина…

— Остави науката! Нямам предвид нея. Това, което откри Паузиус, означава изкуство: новото изкуство, идващото изкуство — абсолютната живопис! Не разбираш ли? Боите и четката са излишни, опит и сръчност не са необходими. Въображението на художника пресъздава непосредствено пред изумените погледи на зрителя най-съкровените преживявания на гения в образи. Благодарение на природонаучната техника е преодоляно всяко усилие на живописната техника — душата рисува непосредствено! На Рафаел вече не са му необходими ръце. Идеалът е заложен в самия живот, човекът все повече се въздига до боговете — неговото възприятие е творческа сила!

Подскочих въодушевен и отрупах Арвед с настойчиви въпроси:

— А кога, кога ще публикува изобретението си Паузиус? Ще го направи ли наистина? Сам ли ще пише?

— Той обеща. Скоро, съвсем скоро трябва да стане. Повече подробности е казал на жена ми, след като аз си заминах.

— А къде изобщо е жена ти? Днес няма ли да я видим повече?

— Не, защото тъкмо бие дванадесет. Но, разбира се, тя искаше да надникне за малко. При такова събитие и тя има право да се изкаже. Ослушай се — тя вече идва с чашите!

Тръгнах насреща й. Бузите й бяха зачервени и ми се стори, че долових в чертите й леко смущение, когато остави подноса и ми подаде ръка.

Успях само да кажа:

— Но кога, кога ще излезе мозъчното огледало на бял свят?

Тя ме погледна приятелски с хубавите си очи и отговори с разбиране:

— Това е велико изобретение, нали? Но малко страшно. А чичо Паузиус обеща, че утре, положително утре ще изпрати ръкописа си.

— Утре! — възкликнах аз. — Това ще бъде повратен ден в културната история.

— Утре ли? — върна ни Арвед към действителността. — Та то е вече днес! — Той бе напълнил чашите. — Хайде да се чукнем за новото изкуство, за мозъчното огледало!

Чашите звъннаха. По навик откъснах остарелия лист на стенния календар. Сега той показваше първи април.

Информация за текста

Kurd Laßwitz

Der Gehirnspiegel, 1902

Сканиране: Xesiona, 2009

Разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание:

Курд Ласвиц. Апикис

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Рецензент: Людмила Стоянова

Редактор: Димитричка Железарова

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Ангел Ангелов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

Bis zum Nullpunkt des Seins

Verlag Das Neue Berlin, Berlin, 1979

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11516]

Последна редакция: 2009-05-04 21:25:00