Читать «Минало време» онлайн - страница 204

— Имам пари — каза Марк. — Можеш да ги вземеш.

— Не ги искам — отвърна Ричър. — Не ми трябват.

— Сигурен съм, че можем да измислим нещо.

— Пати, вземи пистолета — каза Ричър. — Много внимателно. Хвани го с палец и показалец.

Тя го послуша. Пристъпи напред, наведе се, взе пистолета и отстъпи назад. Ричър изви ръката на Марк при лакътя под ъгъл от деветдесет градуса, сякаш махаше в знак на приветствие, след което продължи да натиска, докато дланта на Марк не опря в рамото.

Но Ричър не приключи дотук. Той дръпна ръката на Марк надолу — пет, десет, петнайсет сантиметра. Приложи огромен натиск върху всичките й стави. Най-вече върху лакътя. Но също и върху рамото. Както и върху всички сухожилия и връзки.

Ричър махна стрелата от врата на Марк и лакътя си от гърдите му. Марк се свлече на колене, за да облекчи натиска върху ръката си. Ричър промени захвата. Пусна китката му, но сграбчи яката му, усука я и започна да го задушава.

Вдигна поглед към Пати и попита:

— Ти ли ще го направиш или аз?

— Кое да направя?

— Да го застреляш.

Тя не отговори.

— Нали съжали, че не е изгорял в мотела.

— Кой си ти? — попита тя.

— Дълга история. Имам среща сутринта, на юг от тук. Търсех мотел за през нощта. Открих само този.

— Трябва да повикаме полицията.

— Накъде бяхте тръгнали?

— Към Флорида. За да започнем нов живот.

— Какво ще правите там?

— Ще даваме сърфове под наем. Може би и водни ски. Шорти предлага да продаваме и тениски.

— Къде ще живеете?

— В някое бунгало на плажа. А може би над магазина.

— Звучи чудесно.

— И ние мислим така.

— Другата възможност е да прекарате следващите три години от живота си в евтин хотел в Ню Хампшър, където ще разговаряте с ужасно противни типове. През половината време ще скучаете до смърт, а през другата половина ще се страхувате до смърт. Така ли искаш да продължите?

— Не.

— Но точно това ще се случи, ако повикаме полицията. Ще разговаряте с полицаи, прокурори, адвокати, психиатри и прочие, ще отговаряте на едни и същи въпроси, част от които ще бъдат доста неприятни, защото те ще си направят същата сметка като мен. Дойдох откъм пътя и преследването вече беше започнало. Успях да елиминирам четирима от тях. Предполагам, че в началото са били повече.

— Бяха шестима.

— Какво се случи с първите двама?

Пати не отговори. Само въздъхна дълбоко.

— В крайна сметка ще спечелите — продължи Ричър. — Най-вероятно. С формулировка от рода на „оправдано убийство“ или „неизбежна самоотбрана“. Но нищо не е сигурно. Вие сте чужденци. Няма да ви позволят да напуснете щата. А тук няма нищо интересно. Най-популярната им радиостанция е „Ред Сокс“. Като бейзболния отбор. Трябва да помислиш по въпроса.

Пати замълча.

— По-добре да не викаме ченгетата — предложи Ричър.

Марк направи опит да се освободи.

— Той искаше да остави Шорти да умре — продължи Ричър.