Читать «Минало време» онлайн - страница 2

Не стигнаха до Бостън.

Мобилният телефон на мъжа иззвъня след близо час по гореспоменатите второстепенни пътища на Ню Хампшър. Които се оказаха точно както ги бе описал той. Ричър трябваше да признае, че планът на непознатия е безупречен. Никакъв трафик. Никакви задръствания. Никакви забавяния. Бяха сами на шосето и скоростта им не падаше под деветдесет и пет километра в час. Супер пътуване. Докато не звънна телефонът. Беше свързан с мултимедийната система на автомобила, в резултат на което на екрана се появиха името и снимката на човека, който звънеше. В случая бе червендалест мъж с предпазна каска и папка в ръка. Приличаше на ръководител на строителен обект. Мъжът зад волана натисна едно копче и купето на автомобила се изпълни с пращене, което идваше от всички тонколони.

— Надявам се новините да са добри — каза шофьорът.

Не бяха. Проблемът бе свързан с инспектор от отдела за строителство и благоустройство към кметството и с металния димоотвод над камината в лобито, който бил надлежно изолиран съгласно всички правила, но това можело да се установи само ако се разбиела част от каменната облицовка. Въпросната каменна облицовка обаче вече била достигнала височината на триетажна сграда, а идната седмица зидарите били ангажирани на друг обект. Алтернативните варианти били да се свали изработената по поръчка ламперия от орехово дърво, монтирана в трапезарията от другата страна на стената, или да се разглобят декоративните панели на гардеробната на горния етаж, които пък били от палисандър и монтажът и демонтажът им били още по-сложни. Инспекторът обаче се заинатил и искал да види димоотвода с очите си.

Мъжът зад волана погледна Ричър и попита:

— Кой е инспекторът?

Мъжът на телефона отговори:

— Новият.

— Знае ли, че му изпращаме пуйка за Деня на благодарността?

— Обясних му, че всички сме от един отбор.

Мъжът зад волана погледна отново Ричър, сякаш търсеше позволение или предлагаше извинение — а може би и двете, — и попита:

— Предложи ли му пари?

— Петстотин. Отказа да ги вземе.

Мобилният сигнал изчезна. Прозвуча странен шум, наподобяващ бълбукане като от робот, който се дави в плувен басейн, след което настъпи тишина. Съобщението на екрана гласеше, че телефонът търси сигнал.

Колата продължи да се движи.

— Защо някой ще иска камина във фоайето? — учуди се Ричър.

— Създава уют и предразполага гостите — отвърна мъжът за волана.

— Мисля, че историческата мисия на камината във фоайето е да отблъсква гостите. Своеобразна защита срещу натрапници. Нещо като огъня, запален на входа на пещерата. Той прогонва хищниците.