Читать «Минало време» онлайн - страница 5

Проблемът се криеше в това, че бяха тръгнали по-късно от планираното. Една от причините бяха суматохата и дезорганизацията преди пътуването, но по-сериозната бе свързана със стария акумулатор на хондата, който не понасяше добре ниските есенни температури, дошли със студените ветрове откъм остров Принц Едуард. Това забавяне бе причината да заварят дълга опашка от автомобили на американската граница. В резултат на което двигателят на хондата прегря и сега колата се движеше с едва осемдесет километра в час.

Освен това Пат и Шорти бяха уморени.

И гладни. И жадни. Нуждаеха се от тоалетна, но закъсняваха, изоставаха от графика. Затова бяха ядосани. А хондата отново прегряваше. Стрелката на термометъра навлизаше в червената зона. Изпод капака се разнасяше стържене. Може маслото да бе на привършване. Нямаше начин да разберат. Всички лампички по таблото светеха непрекъснато през последните две години и половина.

— Какво има пред нас? — попита Шорти.

— Нищо — отвърна Пат.

Пръстът й не се отделяше от лъкатушната червена линия, обозначена с трицифрен номер, която се виеше от север на юг сред светлозелено петно с причудлива форма. Гориста област.

Гледката през прозореца го потвърждаваше. Дърветата бяха много нагъсто, високи, тъмни, неподвижни, отрупани с натежали листа, вещаещи края на лятото. Картата показваше паяжина от тънки червени линии, наподобяващи вените по крака на старица, за които Пат предполагаше, че са пътища, които водят към малки населени места. Толкова малки, че в тях едва ли щяха да открият автосервиз или дори магазин, в който да продават масло и антифриз. Най-добрата им възможност се намираше на трийсетина минути пред тях на югоизток — градче, чието име не бе изписано с най-дребния шрифт. А това предполагаше, че там ще намерят поне бензиностанция.

Името бе Лакония.

— Ще издържим ли още трийсет километра? — попита Пат.

Стрелката на термометъра бе навлязла в червената зона.

— Възможно е — отвърна Шорти. — Но само ако извървим пеша последните двайсет и девет от тях.

Той отпусна педала на газта и намали оборотите, в резултат на което двигателят започна да генерира по-малко топлина. В същото време обаче това намали въздушния поток покрай радиатора, което означаваше, че топлината ще се разсейва по-бавно. Затова показанията на термометъра продължиха да се покачват в следващите минути. Пати прокара пръст по картата в опит да прецени местоположението им съобразно скоростта, с която се движеха. Вдясно от пътя започваше нова мрежа от пътища, която също наподобяваше паяжина, но по-малка. През тъмнозеленото петно на горите се виеше тънка линия, която свършваше само след два-три сантиметра. През прозореца нахлуваше по-малко въздух и в купето стана по-тихо, а това позволи на Пат да чуе по-ясно шумовете, които издаваше двигателят. Чукане, тракане, стържене… Все по-силно и по-силно.