Читать «Минало време» онлайн - страница 198

Освен Карел. Защото това беше неговият камион.

Щеше да се досети, че става нещо необичайно. Но можеше и да не провери какво точно, защото вече се смяташе за член на екипа. Особено след последните няколко дни и щедрата отстъпка. Може би щеше да си каже нещо от рода на „моят дом е и твой дом“. Можеше дори да го възприеме като проява на любезност. Организаторите не искат да го откъсват от играта. Все пак той беше клиент. Не беше негово задължение да прави промени по време на лова. Да, можеше да не обърне внимание.

Или пък не. Нищо чудно Карел да се намираше на повече от три минути от тук. Дори да реагираше мигновено, пак можеше да не успее. Трябваше да си проправи път през гората — а той бе навлязъл на поне петдесет-шейсет метра в нея, може би дори повече, — за да се върне при мотора си. Само това можеше да му отнеме три минути.

Или пък не.

Реалистично. Безпристрастно. Марк прецени, че има големи шансове за успех. Карел или щеше да тръгне насам, или нямаше. Зависи на какво разстояние се намираше. Две променливи една след друга. Две хвърляния на ези-тура. Шансовете му за успех бяха три към четири, за провал — едно към четири. Числата не лъжат. Защото при тях няма място за когнитивни предпочитания и склонности.

Марк остави мерцедеса с включен двигател и отворена шофьорската врата. Промуши се между дърветата и огромния преден капак на камиона. Едва си проправи път до кабината. Хвана дръжката и се качи по стълбичката.

Вратата беше заключена.

Не го беше очаквал. За пръв път не се бе досетил какво ще се случи. А това беше толкова елементарно. И все пак не му бе хрумнало. Изобщо. Затова сега стоеше, стъпил на стълбичката с единия крак, увиснал на дръжката с едната си ръка и се люлееше във въздуха, а клоните го удряха по гърба. В първия момент се ядоса. Карел бе постъпил глупаво, оставяйки камиона заключен. Защо го бе направил, по дяволите? Беше абсурдно. Гъвкавостта бе ключов фактор в тяхната работа. Трябваше да могат да преместят камиона по всяко време. Развоят на играта бе съпътстван от неочаквани решения, които се вземаха на момента. Всички го знаеха.

Едва сега Марк започна да се тревожи. Изпита неприятно чувство. Къде можеше да бъде ключът освен в камиона? В най-добрия случай… Най-добрият случай беше най-лошият, защото логично можеше да предположи, че ключът е в джоба на Карел. А това означаваше, че трябва да го намери и да го вземе от него. Което щеше да го забави. И то много. Това на свой ред щеше да увеличи вероятността потенциален противник да попадне на следите му. Това не беше добре.

Но беше за предпочитане пред най-лошия сценарий. Джобовете на Карел бяха плитки. Все пак клинът му бе много тесен, ушит от някаква еластична материя. Щеше ли да вземе ключа със себе си? В края на краищата играчите бяха оставили стаите си отворени, за голяма радост на Шорти, който нахвърля в тях горящите кърпи. Не, никой от тях не би взел ключове със себе си. Може би смятаха, че издутите джобове развалят страхотния им външен вид.