Читать «Минало време» онлайн - страница 200

— Не успя ли да стигне до тук? Или може би нямаш представа? Нищо чудно да сте се разделили. Определено не сте заедно. Той не е стигнал по-напред, защото вече проверих там. И не може да бъде зад теб, защото това би било глупаво.

Пати извърна поглед.

— Интересно — каза Карел. — Явно има някаква причина да остане зад теб.

Тя не отговори.

А той се усмихна под стъклената си зурла. Широка, доволна усмивка.

— Ранен ли е? — попита Карел.

Никакъв отговор.

— Много вълнуващо — продължи Карл. — Обикаляш сама из гората, за да събереш плодове и корени, с които да излекуваш мъжа си. Притесняваш се. Нямаш търпение да се върнеш. И изпадаш в тази очарователна ситуация. Двамата с теб ще се забавляваме толкова много.

— Търсех някое атеве — каза Пати.

— Безполезно — отвърна Карел. — Камионът ми препречва пътя. Никой не може да си тръгне преди мен. Не съм глупав.

Той наведе лъка и потърси нова цел. В краката й.

— Не — каза тя.

— Какво „не“?

— Да, Шорти е ранен. Трябва да се върна при него.

— Колко тежко е ранен?

— Доста. Мисля, че бедрената му кост е счупена.

— Жалко — отвърна Карел.

— Трябва да отида при него.

— Съгласно правилата на играта свободата на придвижване зависи от това преследвачите да не те настигнат.

— Стига! — каза Пати.

— Стига какво?

— Не ми харесва тази игра.

— На мен пък ми харесва.

— Мисля, че трябва да я прекратим. Стигна твърде далече.

— Не, играта вече навлиза в най-интересната си част.

Пати не отговори. Стоеше неподвижно с фенерче в едната ръка и стрела в другото. Беше взела работещото фенерче, но то не беше оръжие. Стрелата можеше да промуши Карел, но не и когато той се намираше на три метра от нея. Далече извън обсега й.

Карел опъна тетивата с още два-три сантиметра. Върхът на стрелата се плъзна назад, към дланта му, здраво стиснала ръкохватката. Лъкът се изви. Завибрира от напрежение.

Това е работещото фенерче.

С едно-единствено движение Пати пусна стрелата, напипа копчето на фенерчето и го включи. Знаеше къде е още от онзи път, когато беше оглеждала тръбите на климатика на хондата. Резултатът беше ослепителен лъч бяла светлина, силен и фокусиран. Насочен право към Карел. Към лицето му. Към голямото му стъклено око. Пати прикова лъча в него. Карел трепна, стрелата му полетя ниско встрани, премина през един храст и се заби в земята. Той приклекна и се извърна настрани. Пати се втурна след него с насочено напред фенерче, сякаш то бе истинско оръжие. Протягаше ръка напред, въртеше длан ту наляво, ту надясно, за да остане лъчът фокусиран върху лицето му. Карел падна на земята, претърколи се и свали уреда за нощно виждане от главата си.

А Пати изключи фенерчето и хукна обратно.

41

Пати знаеше, че тичането може да се окаже добра или лоша идея в зависимост от това дали Карел ще успее да я настигне или не. Така стояха нещата. Отначало бе изпълнена с надежда. Тичаше доста бързо и се надяваше той да се забави. А той сигурно се притесняваше да не би тя да го причака някъде и отново да насочи лъча светлина към лицето му. Това би заприличало на сцена от онези фантастични филми, които Шорти обожаваше.