Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 198

Нека напомним на читателя, който проявява интерес към неповторимия ансамбъл на Вила Адриана, че имената на различните й части, изброени от Адриан в книгата, употребявани и днес, също произхождат от сведения, намерени у Спартиан, които разкопките на това място по-скоро потвърдиха и допълниха, отколкото опровергаха. Нашето познание за предишното състояние на тези красиви развалини от Адриан до наше време се обосновава на серия от писани или рисувани документи от Ренесанса насам, от които най-ценните са може би Отчетът на архитекта Лигорио до кардинал Д’Есте в 1538 г., прекрасните скици на Пиранезе около 1781 и по повод на един по-частен проблем — рисунките на Гражданина Поне (Arabesques antiques des bains de Livie et de la Villa Adriana, Paris, 1789), на които виждаме стени с щукатура, разрушени днес. Работите на Гастон Боасие в неговите Promenades Archeologiques, 1880, тези на Х. Винефелд, Die Villa des Hadrian bei Tivoli, Berlin, 1895, и на Пиер Гюсман, La Vilia Imperiale de Tibur, 1904, ca все още съществени; с по-скорошна дата са изследването на Р. Парибени, La Villa dell’Imperatore Adriano, 1930, и значителният труд на Х. Кехлер, Hadrian und seine Villa bei Tivoli, 1950. В „Мемоарите на Адриан“ намекът за стенни мозайки във Вилата е изненадал някои читатели: това са мозайките на екседрите и на нишите на нимфеума, често срещани в кампанийските вили от I век, които вероятно са украсявали постройките в Тибур; това са вили също така, според множество свидетелства, мозайки, които са облицовали долните части на сводовете (знаем от Пиранезе, че мозайките на сводовете в Канопа са били бели), или т.нар. емблеми, мозаични картини, които според обичая са били инкрустирани в стените на помещенията. В тази връзка да се види освен вече цитирания Гюсман статията на П. Гоклер в Daremberg et Saglio, Dictionnaire des Antiquites Grecques et Romaines, III, 2, Musivum Opus.