Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 196

Колкото до монетите с неговия лик, най-доброто изследване, ако трябва да се вярва на нумизматите, които се занимават с този въпрос днес, остава Numismatique d’Antinoos в Journ. Inf. d’Archeologie Numismatique, XVI, стр. 33–70. 1914 г., от Г. Блум, млад учен, убит през Първата световна война, оставил още някои други иконографски изследвания, посветени на любимеца на Адриан. За монетите с изображението на Антиной, сечени в Мала Азия, да се консултира по-специално Е. Бабелон и Т. Райнах, Recueil Général des Monnaies Grecques d’Asie Mineure I-IV, 1904–1912, и I., второ издание 1925; за монетите от Александрия да се види И. Фохт, Die Alexandrinischen Münzen, 1924., а за монетите, сечени в Гърция — К. Селтман, Greek Sculpture and Some Festival Coins в Hesperia (Journ. of Amer. School of Classical Studies at Athens), XVII, 1948.

За така неясните обстоятелства на смъртта на Антиной да се консултира В. Вебер, Drei Untersuchungen zur aegyptischgriechischen Religion, Heidelberg, 1911. Вече цитираната книга на Пол Грендор „Атина по времето на Адриан“ съдържа (стр. 13) интересен намек по този повод. Проблемът за точното място на гроба на Антиной никога не е бил решен въпреки аргументите на К. Хюлсев, Das Grab des Antinous, в Mitt. d. deutsch, arch. Inst., Rom, Abt., XI, 1896, и в Berl. Phil. Wochenschr., 15 март 1919, и противоположните възгледи на Х. Кехлер по този повод, изложени в труда му върху Вила Адриана, споменат по-долу. Нека отбележим, че прекрасното изследване на отец П. Фестюгнер по повод на La valeur religieuse des Papyrus Magiques, в L’Ideal religieux des Grecs et l’Evangile, 1932, и най-вече неговият анализ на жертвоприношението на Езиес, на смъртта чрез удавяне и обожествяването на жертвата по този начин, без да съдържа намек за любимеца на Адриан, хвърля светлина върху известна практика, която ни беше позната до днес само от една остаряла литературна традиция, и позволява да извадим легендата за доброволната жертва от арсенала на трагико-епичните аксесоари и да я поставим в точните рамки на определена окултна традиция.

Почти всичк изследвания, третиращи гръко-римското изкуство, определят значително място на изкуството от времето на Адриан; някои от тях бяха споменати в параграфа, посветен на изображенията на Антиной; що се отнася до една почти пълна иконография на Адриан, Траян, принцесите от семействата им и Елий Цезар, препоръчваме да се консултира вече цитираният труд на Робърт Уест Rumische Portrat-Plastik и още, между многото трудове — книгите на П. Грендор, Bustes et Statues-Portraits de l’Egypte Romaine, Le Caire, и на Ф. Поулсън, Greek and Roman Portraits in English Country Houses, London, 1923, които съдържат някои по-малко известни и рядко възпроизвеждани портретни изображения на Адриан и неговия антураж. По въпроса за декоративните мотиви от Адриановата епоха най-общо и в частност за връзките между мотивите, използувани от резбарите и гравьорите, и политическите и културни насоки от царуването на Адриан особено внимание заслужава чудесното произведение на Джослин Тойнби The Hadrianic School. A chapter in the Hiatory of Greek Art, Cambridge, 1934.