Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 199
Маргьорит Юрсенар
Що се отнася до паметниците в Антиноя, нека напомним, развалините на основания от Адриан град в памет на неговия любимец все още са съществували в началото на XIX век, когато Жомар направил гравюрите за грандиозното „Описание на Египет“, предприето по заповед на Наполеон, което съдържа вълнували картини от този ансамбъл от руини, изчезнал днес. Към средата на XIX век египетски индустриалец превърнал тези останки във вар, която употребил за построяването на захарни фабрики в околността. Френският археолог Албер Гайе работил с жар, но, както изглежда, твърде несистемно върху това опустошено място и сведенията, които се съдържат в публикуваните от него статии между 1896 и 1914 г., са твърде полезни. Папирусите, намерени в Антиноя и в Оксиринкх, публикувани от 1901 г. насам, не внесоха нищо ново в архитектурата на Адриановия град или в култа към любимеца, но един от тях ни дава доста подробен списък на административните и религиозни деления на града, очевидно съставени от самия Адриан, които свидетелствуват за силното влияние на елевсинския ритуал върху мисленето на автора им. Да се види по-горе цитираният труд на В. Вебер, Drei Untersuctiungen zur aegyptischjriechischen Religion, а така също и Е. Кюн, Antinoopolis, Ein Beitrag zur Geschichte des Hellenismus in romischen Aegypten, Göttingen, 1913, в Б. Кюблер, Antinoopolis, Leipzig, 1914. Кратката статия на М. Дж. Джонсън, Antinoe and its Papyri, в Journ. of Egyp. Arch., I, 1914, дава добра справка за топографията на Антиноя.
Знаем за съществуването на път между Антиноя и Червено море, изграден от Адриан, от един древен надпис, открит на това място (Ins. Gr. ad Res. Rom. Pert., J, 1142), но точното трасе на пътя изглежда, никога не е било установено и разстоянието, дадено от Адриан в книгата, е следователно само приблизително. Накрая една от фразите, описващи Антиноя, приписана тук на самия император, е заета от разказа на Люка, френски пътешественик, който посетил града в началото на XVIII век.
Информация за текста
$id = 8027
$source = Моята библиотека
Издание:
Маргьорит Юрсенар. Мемоарите на Адриан
Френска. Първо издание
Превод от френски: Нели Захариева
Рецензент: Донка Меламед
Редактор: Лилия Сталева
Художник: Владимир Боев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Радослава Маринович
Marguerite Yourcenar
Mémoires d’Hadrien
Народна култура, София, 1983
Ч 840–3
Литературна група ХЛ 04 9536622411/5637-283-83
Дадена за набор май 1983 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат август 1983 г.
Формат 84×108/32
Печатни коли 16,25
Издателски коли 16,17
УИК 17,11
Цена 1,97 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Г. Димитров“ — Ямбол
1
П. Елий Адриан, Имп.
(лат.). — Б.пр.
Стихотворна епитафия, написана от император Адриан за самия себе си. — Б. NomaD.
