Читать «Мегре» онлайн - страница 32

Не оставаше нищо друго, освен да се чака. Мегре не смееше да изостави ранения, за да отиде да търси такси. А не искаше и да позвъни в някоя къща и да предизвика събиране на хора. Почака само десет минути. Мина един алжирец, полупиян, и комисарят му обясни не без известно затруднение, че трябва да се повика такси.

Беше студено. Небето имаше същия леден цвят, както през нощта на заминаването от Мьон. Сегиз-тогиз някой товарен влак изсвирваше откъм Северната гара.

— Боли ме! — каза най-после Одиа с печален глас.

И вдигна очи към Мегре, сякаш очакваше от него лек за болката си.

За щастие алжирецът изпълни поръчката и те видяха как пристигна едно такси, чийто шофьор прояви предпазливост.

— Сигурни ли сте, че е злополука?

Той не се решаваше да угаси мотора и да помогне на Мегре.

— Щом се съмнявате, закарайте ни в полицията — отвърна последният.

Шофьорът се убеди и след четвърт час спря срещу хотела на кея, където Мегре държеше стая.

Одиа, който не бе затварял очи, наблюдаваше хората и предметите с такава неизразима благост, че тази гледка предизвикваше усмивка. Това заблуди портиера на хотела.

— Май вашият приятел е пиян.

— Може да беше малко пиян. Блъсна го автомобил.

Качиха келнера в стаята. Мегре поръча ром и помоли да му донесат кърпи. За останалото нямаше нужда от никого. Докато хората спяха в съседните стаи, той безшумно се събу, свали сакото и колосаната си яка, запретна ръкавите на ризата си.

Половин час по-късно продължаваше да се грижи за тялото на Одиа, който се бе проснал на леглото, мършав и гол, все още със следи от жартиери по прасците. Най-лошата рана беше на коляното. Мегре я бе дезинфекцирал и превързал. Залепи марля на няколко незначителни драскотини и най-после даде на ранения да изпие голяма чаша алкохол.

Радиаторът пращеше от горещина. Пердетата не бяха спуснати и в отрязъка от небе се виждаше луната.

— Слушай, другарите ти ги бива като мръсници! — въздъхна изведнъж комисарят.

Одиа посочи сакото си и помоли за цигара.

— Подуших каква е работата по това, че и ти не беше спокоен. Досещаше се, че ще погодят тоя номер и на теб!

Вече с по-твърд поглед келнерът наблюдаваше Мегре недоверчиво. Когато най-после заговори, то беше, за да запита:

— Какво ви засяга това?

— Не се вълнувай. Главата ти още не е в ред. Ще ти кажа какво ме засяга. Един негодник, когото познаваш, е очистил Пепито, без съмнение защото се е боял да не се разбъбри за случая Барнабе. Въпросният негодник е дошъл да те търси към два часа сутринта в „Табак Фонтен“.

Одиа се намръщи, загледа се в стената.

— Спомни си! Кажо те е повикал навън. Казал ти е да отидеш да се блъснеш в човека, който всяка минута щял да излезе от „Флория“. Така че според твоите показания точно този човек са задържали. Да предположим, че той е от моето семейство…

Сложил буза на възглавницата, Одиа измънка:

— Не разчитайте на мен!

Беше около четири часът. Мегре седна до леглото, наля си пълна чаша ром и натъпка лулата.