Читать «Машините на Бога» онлайн - страница 231
Джек Макдевитт
— Не. — Карсън потъна в креслото си и се опита да се отпусне. — Тук сме на по-безопасно.
„Ашли“ ускоряваше. Но каквото и да се случеше, то щеше да е свършило много преди да стигнат до мястото на събитията. Джанет беше прекарала по-голямата част от времето си в опити да разговаря с Емъри, но сигналите се бяха загубили в електромагнитния хаос, създаден от дракона. На екраните Делта и нещото вече бяха заедно. Драфтс беше пощурял. А загубата на връзката направо преля чашата.
Джанет се опитваше да го успокои. Хъч и Анджела Морган на едно място! Ако имаше някакъв начин да оцелеят, тя знаеше, че ако не едната, то другата ще го открие.
Небесата прелитаха покрай тях, горяха, експлодираха. Тежки гръмотевици разкъсваха нощта, вятърът виеше. Сняг и лед обстрелваха совалката.
Равнината се разтресе. Един по един мониторите изгаснаха.
— Справяме се — каза Карсън.
— И още как — отвърна Хъч.
— Направо — допълни и Анджела с нотка на фалшив оптимизъм. — Седим си тук, преследвани от Бога.
— Ще оцелеем — каза Карсън.
Не може да се каже, че имаше някакъв сблъсък. Драконът вече нямаше никакви конкретни очертания. Беше се разтворил. Израстъци с дължина по десетки хиляди километри бяха изпълнили атмосферата на Делта още преди часове. Но Карсън и двете жени знаеха, че планетата вече е в здравата прегръдка на жестокия си посетител.
Въздухът се изпълни с пепел и сняг и се втурна срещу тях.
— Може би наистина няма ядро — каза Анджела.
— Да се надяваме — каза Карсън. И тъкмо щеше да добави с оптимистичен тон, че в крайна сметка всичко няма да се окаже нищо повече от силна буря, когато над главите им избухна бяла светлина и една огнена топка полетя от небето и разкъса снежния пейзаж.
Не беше наблизо, но всички се снишиха.
— Какво беше това?
— Метеор?
— Не знам…
Хъч изруга.
Карсън си пое дълбоко дъх.
— Анджела, колко мислиш ще продължи това?
— Не знам. Най-лошото трябва да свърши до ден-два. Все още се движи прекалено бързо. Освен това не следва орбитата на Делта, така че трябва да излезем от него доста скоро. — Чуваха я как диша. — Струва ми се обаче, че за малко времето тук ще е още по-гадно и отпреди.
— Страх ме е — каза Хъч.
И Карсън го беше страх. Но той знаеше, че не бива да го показва. Нали поне някой трябваше да показва сила.
— Ще се оправим — каза той. Щеше му се да получават картина от камерите; Какво ли ставаше при тях сега?
Главата на дракона се разпадна. Изригвания и фонтани се появяваха, нарастваха и пръсваха, търкаха се един в друг като огромни котки. Хвърчаха късове скали и лед.
Метановите морета се разляха по близките по-ниски зони. Ветрове със силата на торнадо, раждани от внезапните промени в налягането, ръмжаха около планетата. Навсякъде беше полунощ.
От небето се сипеха камъни и ледени парчета. Огнените им следи осветиха общия хаос. Повечето бяха малки, твърде малки, за да влязат дори в относително тънката атмосфера. Други обаче пронизваха ледените полета и взривяваха блата и морета.
