Читать «Машините на Бога» онлайн - страница 229
Джек Макдевитт
Но докъде можеше да го доведе това? Възможно ли бе наистина да има същества с космическа мощ? Ако тук щяха да се срещнат с такова, то то показваше доста обезпокояващ интерес към по-слабо развитите раси. Глупав бог, който не понася прави ъгли и ги разрушава. Нещо, което създава сериозни неприятности на дръзналите да нарушат Божията заповед да се строят само кръгли неща.
Прехвърли набързо религиозните и романтични изкуства на Нок и Куракуа, както бяха отразени в записките на Маги, за да намери някакви връзки. И откри няколко. На едната планета имаше един облачен демон, който по ужасяващ начин напомняше за нещото в небето. А на другата един мрачен бог с червени очи и плющящи пипала се появяваше от бурята.
През пропитите с газолин небеса проблесна светкавица и по предното стъкло започна да бие етилов дъжд. Анджела щеше да се издигне по-нависоко, над атмосферата, но турбулентността беше голяма и се увеличаваше, така че не беше сигурна, че ще успее да се приземи безопасно, когато се наложеше.
Беше ту ужасяващо, ту омайващо. Совалката се носеше и спускаше. В моментите, когато не се бореше, за да запази контрола си над машината, тя си мечтаеше за слава. Винаги щяха да свързват името й с това явление. Дори можеше някой ден да носи името й: Морган. Харесваше й как звучи, повтаряше си го наум. Представяше си как бъдещите учени започват лекциите си: „Известни са няколко категории Морган…“
Е, можеше и да не стане така.
Карсън си представяше вълна от драконови облаци, дълги по хиляди светлинни години, които излизат от Бездната на неустоими дяволски талази. И как поглъщат цели светове с прецизността на часовников механизъм. Избутвани в системата от пулса на някакво космическо сърце. И то не една вълна. Три вълни. Може би хиляди вълни, чиито гребени са разделени от по 108 светлинни години.
С каква цел?
Дали се случваше навсякъде? По цялото протежение на Ръката? От другата страна на галактиката?
— Големият телескоп — каза той.
— Моля? — попита Хъч.
— Телескопът на Бета Пас. Беше насочен към Магелановите облаци.
— Да не би да си разбрал защо?
— Може би. Строителите са знаели за драконите. Мислиш ли, че са се опитвали да разберат дали другите места са по-безопасни? Отвъд тази галактика?
— Хубав въпрос — каза тя.
„Нап“ приближаваше откъм слънцето. Карсън си говори надълго и нашироко с Дейвид Емъри. Въпреки забавянето във времето, разговорите го отвличаха от ужасите от пътуването през това ожесточено небе. Емъри го разпитваше за всичко: за условията в пристанищния град, какво бяха видели в космическата станция, как бяха открили дракона. Изрази съболезнованията си по повод на загубата на колегите им. Беше познавал Маги, беше работил с нея, възхищаваше й се.
— С Джордж лично не се познавах — каза той.
Карсън и Хъч си бяха разменили местата. В пилотската кабина Анджела попита Хъч дали разбира защо Емъри разпитва толкова много.
