Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 156

След известно време отново пропълзях до ръба на снаряда, надявайки се, че под прикритието на спусналия се мрак ние с Амелия ще можем да се измъкнем.

Нощта действително беше настъпила и дори луната да беше изгряла, тя бе плътно закрита от гъстите облаци дим, вдигащи се от пожарите. Марсианците продължаваха да работят под осветлението на големи прожектори, наредени в кръг около машините. Очевидно първата машина вече беше завършена, защото стоеше изправена на сгъваемите си крака в единия край на ямата. Съставните части на втората бяха извадени от помещението в снаряда.

Стоях на изхода дълго и по едно време Амелия се присъедини към мен. Марсианците не се извърнаха нито веднъж към нас и ние можехме необезпокоявани да ги наблюдаваме.

Чудовищата преустановиха работа само веднъж, когато в най-тъмната част на нощта и точно двадесет и четири часа след нашето приземяване, обгърнат в яркозелено сияние, над нас профуча втори снаряд. Той се приземи с разтърсваща експлозия на не повече от две мили от нас.

Амелия стисна ръката ми и аз притиснах лицето й до гърдите си, за да заглуша риданията й.

VI

През останалата част на нощта и по-голямата част от следващия ден бяхме принудени да останем скрити в снаряда. От време на време задремвахме, понякога се качвахме до изхода, за да видим дали не можем да се измъкнем, а през останалото време седяхме свити неудобно в един от ъглите на коридорите.

Страшно неприятно е да съзнаваш, че събитията са извън твоята власт. Принудени бяхме да останем свидетели, посветени във военните приготовления на един жесток враг. Нещо повече, измъчваше ни съзнанието, че седим свити в едно кътче на Англия, заобиколени от познати картини, хора, език и обичаи и въпреки това принудени от обстоятелствата да се крием в съоръжение, враждебно на нашия свят.

Около пладне дочухме далечни артилерийски гърмежи — първите признаци на реакция от страна на земните жители. Снарядите избухваха на една-две мили далеч от нас и веднага разбрахме какво става. Очевидно артилерийските отряди обстрелваха втория снаряд, преди още противните му обитатели да бяха се измъкнали навън.

Марсианците, които наблюдавахме, отвърнаха веднага на предизвикателството. Още след първите няколко експлозии едното от чудовищата отиде до сглобената бойна машина и се качи в нея.

Тя потегли веднага, скърцайки тежко от значително по-големите сили на гравитация; на местата, където се съединяваха отделните елементи на краката, проблясваха къси зелени пламъчета. Направи ми впечатление, че платформата не е издигната докрай и подобно на метална костенурка се движи значително по-бавно, ниско над земята.

Съвсем наясно бяхме, че щом втората яма е обстрелвана, то нашата също ще бъде подложена на артилерийска атака. Ето защо ние с Амелия се свихме в самото дъно на снаряда с надеждата, че корпусът ще е достатъчно издръжлив, за да понесе ударите. Далечната стрелба, продължи около половин час.