Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 131

Чудовища и хора работеха заедно в гигантското хале и нямах чувството, че това ги притеснява. Не се забелязваха признаци на робски отношения, дори ми мина мисълта, че може би не всички хора на Марс биха посрещнали бунта с радост.

Отминахме близо двадесет подобни сгради, докато на края стигнахме до обширно празно пространство и спрях онемял от онова, което се разкри пред погледа ми.

Тук бяха плодовете на цялата мощна индустрия. Подредени в стройни редици, стояха десетки снаряди, всеки от които приличаше досущ на останалите, като че бяха излезли от струга на един и същ работник. Гладки и излъскани до блясък, по тях не се виждаше нито една грапавина, която да наруши чистотата на линията. Снарядите бяха по около триста стъпки дълги, изострени към носа, но по-голямата част от корпуса им беше цилиндрична, а задната страна представляваше окръжност с грамаден диаметър. Дълго се бях удивлявал пред размерите на снаряда в Града на опустошението, но той беше дребна играчка в сравнение с тези тук. Почти не вярвах на очите си и когато приближих, диаметърът на корпуса ми се видя някъде около деветдесет стъпки.

Моите придружители крачеха спокойно, очевидно гледката не им правеше впечатление; след малко ги догоних, все още въртейки глава удивен.

Опитах се да преброя снарядите, но пространството, върху което бяха наредени, беше толкова огромно, че не бях сигурен дори, че виждам всички.

Най на края излязохме от полето със снарядите и пред нас се разкри още по-удивителна гледка.

Стръмно нагоре се издигаше склонът на вулкана. Именно тук противните чудовища бяха разположили своите снежни оръдия.

Те бяха общо пет. Четири от тях бяха с размерите на оръдието в Града на опустошението, но вместо сградите, осигуряващи повдигането на цевта, тук беше използван естественият склон на възвишението. Липсваше и езеро, чиято вода да поеме температурата на изстрелването. С рационално построена система от железопътни линии и дебела стена в основата на цевта беше избегнато вкарването на снаряда откъм дулото.

Трябва да призная обаче, че всички тези произведения на гения на чудовищата бяха засенчени от петото снежно оръдие.

Докато барабаните за изстрелване на по-малките бяха с дължина около миля и отвор близо двадесет стъпки, централното оръдие имаше барабан с външен диаметър поне сто стъпки, а що се отнася до дължината… тя не се побираше в човешкия поглед. Цевта се опираше о склона на вулкана, като тук-там, където повърхността му не беше равна, бяха построени гигантски конструкции, които да поддържат цевта. В основата си оръдието приличаше на метална лавина — изпъкнала и достатъчно дебела, за да издържи на прекомерното напрежение на изстрелването. При тази величествена гледка човек не можеше да се освободи от мисълта за мощта на интелекта и науката на чудовищата.

С тези оръдия и стотиците лъскави снаряди господарите на този свят смятаха да осъществят нашествието си на Земята!

II

В барабана на петото оръдие вече беше поставен снаряд и моите водачи ме поведоха нагоре по метална стълба, опряна в туловището на оръдието, приличаща на арк-бутан на някоя катедрала. От главозамайващата височина се виждаше огромното поле, покрито със снаряди, а по-нататък започваше градът.