Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 98

Еди си го представя и не й харесва.

— И заради това ли е всичко?

— Не, мис Банистър. Сегашната задача е много по-важна. Ела.

Абел Джасмин й посочва имението. На стъпалата ги очаква непознат — странен дългуч в занаятчийско черно.

— Ръскинити — казва Еди, не без определена доза примирение.

Не че има конкретен проблем с ръскинитите. Пазителят — който се оказва не само дизайнерът на „Лъвлейс“, но и връх на ръскинитското дърво — е много приятен човек, донякъде и защото страстта му е толкова очевидна и тъй напълно незаплашителна. И, да, Еди храни известна симпатия към идеята, че всички тези съвършено възпроизведени, абсолютно еднакви предмети, които постепенно заместват по-разнообразните ръчно изработени вещи, с които е израсла, може би увреждат миналото на страната й и историята, и водят до вид зловещо изгнание за душата.

Тя просто не вярва на хора, които приемат нещата на доверие, и подозира, че тази еднаква групичка, готова да слави уникалността, се оставя открита да кривне в посока, в която — според мис Томас — се „разхлопват дъските“.

Все пак, когато стига до стълбището на имението, Еди се усмихва.

— Здравей! — казва ръскинитът. — Аз съм Мокли.

— А с какво се занимаваш? — отвръща любезно Еди, понеже за един ръскинит това е най-важният въпрос, който можеш да му зададеш.

— Най-вече заварявам. Имам нещо като дар за несиметрични сварки, които ще изпитват екстремно нередовно напрежение. Човек трябва да ги поизучи… — той махва неясно с ръка.

— О! — отвръща Еди. — Колко интересно!

Мокли засиява.

— Моля те. вкарай ни вътре, Мокли — обажда се Абел Джазман.

* * *

Отвътре цялата зала кънти. Еди усеща звука в гърдите си — див и триумфален тътен на несдържана мощ. Ръскинитите изрязват парчета скали, копаят и се заравят надолу към морските пещери. Има стъкларска пещ (тоест за подготовка и надуване на стъкло, а не изработена от стъкло, макар че нищо не би я изненадало) и леярска пещ, тигел, няколко гигантски тръби или цистерни, чиито функции момичето дори не би могло да започне да гадае. Има химически колби и стъкленици, реторти и кодензатори и странно на вид оборудване, което обаче напомня на шифровъчното снаряжение на „Лъвлейс“ и същевременно прилича и на тъкачен стан. Шарена бъркотия — научна детска площадка. Или, както решава Еди е приближаването си до централната яма, всъщност е нещо друго. Изобщо не е детска площадка. Ковачницата на бог е, за изработка на магически мечове и говорещи скулптури, и всички други елементи от приказките.

Долу в дълбините огромният, синьо-зелен Атлантически океан е черен и студен, и кипнал, и ръскинитите спускат нещо дълбоко в котела му: предмет с форма на бомба и с кабели, които се вият нагоре към скалата. Още по-надолу се виждат пронизващите очи на насочени не нагоре, а надолу гигантски прожектори и Еди забелязва на стотина фута под вода или дори по-дълбоко и предмет с форма на кит — чудовище, което витае на ръба на светлината.

Поглежда през рамо и вижда какво липсва от титаничната мозайка.