Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 3

Невъзможно е — дори отвътре — да не разбереш къде се намира складът. Миризмата на стария Лондон се просмуква през влажните дъски на мострения салон, сочна от нотки на река, тиня и гнилоч, но по някаква прищявка на дизайна и стареещото дърво никога не прераства в непоносима смрад. Светлината от процепите на прозорците — високо над приземния етаж и матови от пълното с кръстосани телчета бронирано стъкло — в момента пада върху не по-малко от пет единбургски часовника с дълги кутии, две пианоли и един странен предмет, който е или механично люлеещо се конче, или нещо no-outre, за което на Джо му се налага да намери по-специален вид купувач. Тези страхотни попадения са обкръжени от по-дребни ефимери и често срещани артикули: телефони с манивели, грамофони и странни дреболии. И пак там, на подиум, стои и Часовникът на смъртта.

Всъщност е просто викторианска джунджурия, нищо повече. Извисяващ се скелет в пелерина кара от дясно на ляво колесница, така че — според западноевропейския наблюдател, който е свикнал да чете от ляво на дясно — все едно идва да ни пресрещне. През рамо, за лесна коситба, безгрижно е преметнал коса, има си и кльощав жребец със злобно изражение, който тегли цялата конструкция все напред до безкрай. Предното й колело представлява черен часовник с много тънки костени стрелки. Няма камбанка — посланието вероятно е, че времето минава незабележимо, но въпреки това тече. В завещанието си дядото на Джо изрично го е приписал на наследника си за „специален размисъл“ — механизмът е много хитроумен, мотивиран от атмосферните флуктуации, — но като малък Джо се е ужасявал от часовника, а като юноша е презирал безгласното му, зловещо обещание. Избягва да го гледа дори сега — особено сега, когато в задното си огледало съзира отминалата тридесетгодишнина и четиридесетакът му се цупи на пътя пред него; сега, когато изгарянията от поялника и дребните ранички зарастват малко по-бавно, а стомахът му е не е като дъска за пране, а по-скоро е удобна подплатена пейка.

Часовникът на смъртта пази и единствената му срамна тайна — малък, практичен реверанс пред миналото и финансовата нужда. В най-тъмната част на склада, близо до протеклия участък от стената и покрити с мръсен прашен чаршаф, стоят шест стари слот-машини — оригинални едноръки бандити, — които Джо преустройва за свой стар познат на име Йорге. Йорге („Йоооррр-ге! Със страст като Пастернак!“ — както се представя на новите си познати) върти няколко бордея, в които като основни атракции се предлагат хазартни игри и други пороци, а задачата на Джо е да поддържа тези традиционни машини — които сега раздават не просто пенита, а жетони за ценни награди и интимни услуги — и систематично да ги саботира, така че да се отплащат само в редки случаи или съобразно личните нареждания на Йорге. Този дребен компромис е и цената на запазването на бизнеса с часовниковите механизми.