Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 2

— Не.

— Постарайте се и да не ви попадат, честно. Запечатват се в паметта. Но ако някога ви се случи по някаква проклета от Бога причина, сигурно ще се почувствате по-добре, ако носите чифт чорапи с шарка на ромбчета. Слагам няколко в колет. Ако това ще намали вината ви, ще избера абсолютно най-ужасните.

— О, да, ами добре. Благодаря ви.

— Аз самият съм пилот, да знаете. Цивилен. Едно време ми харесваше, но напоследък не мога да прогоня от мислите си онези ми ти сипещи се фугасни бомби. Та малко съм се поотказал да летя. Срамота, честно казано.

— Да, така е.

Следва пауза, докато председателят на дружеството обмисля възможността да е разкрил за себе си доста повече, отколкото е възнамерявал.

— Добре тогава. Ще бъдат цвят шартрьоз. Аз самият доста ги харесвам и ще взема един чифт и за мен, ще ги нося следващия път, когато ида да навестя стария бащинко горе в „Хоули Чърчярд“. Ще му река: „Глей ся тука, старо страшилище такова, докато ти си се навивал, че е абсолютно наложително да размажем пълен с цивилни град, бащите на другите хора са се ограничавали до кражба на грозни чорапи“. Туй ще му покаже къде зимуват раците, а?

— Предполагам.

Ето така се стига до обутите на краката на Джо плодове на този странен разговор, които са твърде добре дошли между неподлаганите му на педикюр стъпала и ледения под.

Коженият шлифер обаче е предпазна мярка срещу нападение. Джо притежава халат — или по-скоро хавлия за баня, — но макар тази дреха да е по-удобна за носене, тя също така е и по-уязвима. Джо Спорк обитава надстройката на складовото хале, в което се намира работилницата му — работилницата на дядо му, Бог да го прости, — в овехтял, тих лондонски квартал недалеч от реката. Напредъкът на прогреса е подминал тази част на града, понеже гледката е сива и ъгловата, а в халето силно мирише на речна тиня, та Джо на практика се шири самичък в цялата огромна сграда, макар да е, пресвети небеса, донякъде обвързан и с банки и наемодатели. Матю — както се наричаше безпътният му баща — се отнасяше небрежно към дългове на хартия; парите бяха нещо, от което винаги можеш да си откраднеш още.

Като става дума за дългове, когато умува върху веселите дни и мрачните мигове от времето, прекарано като наследник на престъпник, Джо понякога се чуди дали Матю някога е убивал човек. Или по-скоро дали е убивал хора. В крайна сметка гангстерите ги тегли към доста кървави спорове помежду им и изходът от подобни спречквания често са тела, преметнати като мокри кърпи върху столове в бара или зад воланите на коли. Дали нейде е скрито тайно гробище, или има свинеферма, където са положени за вечен отдих последствията от духовитата аморалност на баща му? И ако е така, каква законова отговорност наследява синът му по този въпрос?

Всъщност приземният етаж изцяло е отдаден за работилница и мострен салон на Джо. С високи тавани, загадъчен, пълен с предмети под противопрахови покривала. Най-интересните са увити в дебел черен найлон и подредени най-отзад „за третиране срещу дървояди“. В последно време тези предмети обикновено не са нищо повече от магарета или пейки, сложени така, че да им се придаде внушителен вид за пред клиенти, но има и истински, скъпи антики — часовници, музикални кутии и най-доброто: ръчно изработени механични автомати, изрисувани, орнаментирани и пищни, от времето, когато „изчислител“ е бил приятел, способен да брои, без да си гледа пръстите.