Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 153
Ник Харкауей
По гърба й се стича пот, събира се между лопатките и краката й треперят. Пътят надолу е дълъг. Еди се усмихва под мустак и започва прехода. Момичета, които искат да служат на страната си, точно така.
Десет минути по-късно се промъква през тесен прозорец и се озовава право пред най-тъжното, най-прекрасно и най-старо лице, което някога е виждала.
Шашавата Кейти я очаква.
VIII
Мърсър оставя телефона и поглежда към Поли, Дръзката рецепционистка, която свива рамене. Мърсър се мръщи.
— Няма заповеди за арест — казва той кисело.
Джо Спорк умува върху промените в живота си през последните двайсет и четири часа, които правят извънредно добра новина това, че не го издирват за арест, и се опитва да си представи какви обрати следват в свят, в който това по някаква причина е по-скоро лошо, отколкото добро.
— Това означава ли, че мога да се прибирам у дома?
— Не означава. В небето над Париж са забелязани пчели. И над Берлин. Извънсезонен рояк, който озадачава пчеларите. Има и пиперлива история за механичен кошер във Флоренция. „Орнаментална скулптура в Палацо Лукреция, близо до Фиезоле, смята се, че е часовник, е възобновила дейността си след близо трийсет години…“ Носят се слухове и от Мумбай. Очевидно там е имало стресиращ проблем в нормалната дипломатическа практика. Тайно проникване през Джаму в Гилгит-Балтистан с цел разбунване на неприятности — което е нормално, само дето този път явно всички знаят за нея. Карачи никак не го приема добре. И запомни, Джо, моля те, това са ядрени държави. Ясно ли е? Проблемът продължава да се разраства. Всъщност става огромен… — Мърсър клати недоволно глава. — Кой прави механични пчели, за Бога? Кой създава супер оръжие или супер каквото там е и го прави толкова дяволски идиотско?
Когато Джо не отговаря, Мърсър взима чашата си и тръгва да обикаля из стаята. Такъв му е навикът — когато мисли особено усърдно, държи да върви и да говори на глас, докато отпива от нещо, което трябва да е горещо, но вече е изстинало. От време на време се оплаква от питието, сякаш очаква някой да вземе мерки. След това се преборва с всякакви опити да му се вземе чашата и продължава нататък. Поне две от асистентките му са напускали, след като ги е хокал за кражби на чаши, когато са имали заповеди да му носят редовно нови.
Джо чака Мърсър да му обясни. Той не го прави. Просто крачи напред-назад, завива рязко и погледът му вече е втренчен някъде в пространството, а не върху повърхността на изстиващото му кафе.
— Трябва да отида да посетя Джойс — обажда се накрая Джо. — Редно е да научи от някой познат. Няма да й се обадят, понеже официално не е член на семейството.
Мърсър въздъхва:
— Ще поговоря с Джойс.
— Тя не те познава.
— При все това. Не, Джо — остро отсича адвокатът. — Казах, че няма заповеди за арест. Това не означава, че случващото се не вони отдалеч. Просто миризмата е по-трудно доловима.
— Каква миризма?
Мърсър въздъхва.
— Не мога да открия Тес.
