Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 14

Вместо това казва:

— Моля, влезте.

Прави го, понеже негово верую е, че Англия е справедлива земя и опитът му подсказва, че дори там, където законът е огънат или строшен, малко съдействие и любезност могат да изгладят някои изумително големи неравности по пътя.

Дебелият влиза първи и слабият го следва, а Джо върви последен, за да наблегне, че не бяга, даже обратното — в леговището му са по негова покана. Предлага на гостите чай и удобни кресла, които те със съжаление отказват. Така че той си прави запарка и слабият преценява, че може би в крайна сметка би искал и той, и вкарва и една сладка като част от сделката. Дебелият пие вода — и то много. И когато всички са се освежили и Джо ги е развел из по-интересните части на работилницата си (полусглобения робот за игра на шах, който прави по поръчка в стил на знаменития турчин, състезателните кончета на пружина, единбургските часовници в кутии), слабият господин сплита пръсти, сякаш да подскаже, че е време да започват.

— Аз съм мистър Титуисъл — заявява слабичкият господин, — а партньорът ми е мистър Камърбанд. Боя се, че това са истинските ни имена. Животът е капризен наставник. Ако в даден момент изпитате желание да се изсмеете, и двамата сме достатъчно големи да споделим шегата!

Той демонстративно озъбва малка усмивчица — колкото да покаже, че и това му е по силите. Камърбанд се потупва по шкембето в знак, че и той също е достатъчно порасъл за тази, пък и за цяла камара други шегички.

Джо Спорк приема това за специално изпитание. Усмихва се любезно, дори мило — човек, който знае какво е да имаш странно име и не изпитва желание да се изсмее. Вместо това протяга ръка и на двамата си гости. Камърбанд се ръкува лекичко. Кожата му е много мека и ръкостискането е нежно, но ентусиазирано. След малко Джо се откопчва и се обръща към Титуисъл.

Той не се навежда напред за размяна на поздрави. Остава изправен и неподвижен, чувства се удобно в собствени води. Ръкува се, сякаш нащрек, че Джо може всеки миг да се подхлъзне и да падне и в такъв случай би му потрябвала опората на здраво стъпилите му обувки осми номер и силата на скелетоподобните му бедра. Косата на Титуисъл е доста оредяла — същински ореол, обгърнал главата му като власинките на спаружена праскова. Заради това е невъзможно да се прецени възрастта му. Четирийсет и пет? Шейсет?

Гледа право в лицето на Джо, твърде спокойно и без притеснение. В очите му — които са сиви и благи — не се забелязва и искрица нехаресване или неодобрение. По-скоро са очи, които излъчват съболезнования или медитират. Титуисъл разбира, че разни малки неразбирателства възникват редовно и че интелигентните и целеустремени хора винаги са в състояние да ги заобиколят по един или друг начин. Ако Джо се подхлъзне, Титуисъл няма да се поколебае да го подкрепи. Не вижда причина за неприятни сблъсъци между хора, които в момента са на противоположните страни на законова партия тенис. Преди всичко е приятен човек.