Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 12

Миг по-късио дълга зелена лимузина за малко да прегази Джо. Гневното лице на матроната зад волана недоволно му се муси, задето е стоял на платното, а наблюдателят — ако изобщо е имало такъв — напълно се изплъзва от мислите му.

Недоволен и неспокоен, Джо се отбива в магазина на ъгъла да провери дали Ейри не би му продал отрова за котки.

Когато Ейри пристигнал в Лондон, кръстил магазина си „Ляп и ма’ло“. От гледане на английска телевизия бил стигнал до заключението, че хората в Лондон много си падат и по шегичките, и по ъгловите магазинчета — и си направил извода, че комбинация от двете неизбежно ще пожъне голям успех. „Хляб и масло“ станало на „Ляп и ма’ло“ и почти веднага се изяснило, че макар лондончани наистина да се радват и на шегите, и на удобствата, хич не си падат по собственици на лавки, дето явно им се подиграват, и при туй са с чуждоземен вид. Правилната употреба на апостроф за отбелязване на глобална пауза не печелела поддръжници.

Ейри се учел бързо и не след дълго замазал с боя обидната табела. Джо така и не е сигурен дали името на собственика има нещо общо с „Ейри“, или той си го е избрал с удобно „чуждоземско, но английско“ звучене, което да не стряска местните със сложност или намек за ненужна образованост.

Вероятно не е учудващо, че Ейри има твърди като диамант възражения по повод отровата. Той смята котките за уроци в пътешествието през живота. Котките, обяснява, са божествени вестители на търпението. Джо, чието рамо още го наболява след разминаването на косъм преди две седмици, отбелязва, че котките са сатанински вестители на раздор и сърбежи. Ейри възразява, че и това е възможно, но поради промисъла на непогрешимото божество, ако и да са сатанински вестители на раздор и сърбежи, те все пак си остават също и учители, пратени от Космическото единство.

— Те са сами по себе си — казва Ейри, понесъл тазсутрешната партида органични млека, част от които изтичат през найлоновите си пликове — възможност за самообразование.

— …по първа помощ и зарази — мърмори Джо Спорк.

— И в по-възвишени области. Вселената ни учи за Господа, Джоузеф.

— Не и котките. Или поне не тази котка.

— Всичко в този свят е своеобразен урок.

Тази реплика на собственика толкова се приближава до подобна, споделена от дядо Спорк веднъж, че Джо, дори след безсънна нощ и лоша котешка сутрин, все пак усърдно кима.

— Благодаря, Ейри.

— Винаги си добре дошъл.

— Все още искам отрова за котки.

— Хубаво! Значи имаме много на какво да се учим един друг!