Читать «Марш обратно във нощта беззвездна» онлайн - страница 3

— Да. Бях се подготвил — доколкото е възможно — за такова развитие на нещата.

— Минало е много време. Много, много време.

— Колко?

— Моля ви, нека продължим по нашата схема.

— Добре. Вие най-добре си знаете работата.

— Радваме се, че сте толкова разумно същество.

— Същество ли?

— Личност. Извинете.

— Трябва, все пак, да ви попитам нещо — няма връзка с изминалото време: В момента английският език както вие го говорите ли е? Или не ви е роден език?

Последва консултация, дочувана почти на границата на разбираемостта. След това много писклив човешки говор. И накрая дойде отговорът: — Нека оставим настрана и този въпрос.

— Както решите. Ще ми кажете ли тогава какво ми е състоянието? Безпокои ме и то немалко. Нищо не виждам и не усещам.

— Известно ни е. Неприятно е, но няма смисъл да ви заблуждаваме. Още не е дошло времето за пълното ви възстановяване.

— Не разбирам. Искате да кажете, че още няма лечение за състоянието ми ли?

— Искаме да кажем, че няма начин да ви размразим без да причиним големи увреждания.

— А тогава как разговаряме?

— Понижихме допълнително температурата ви — близо до абсолютната нула. Нервната ви система се превърна в свръхпроводник. Създадохме индукционно поле около вашия мозък и възбудихме в него слаби токове. Третото пространство, лявата страна на мозъка и определени двигателни центрове ни служат в момента за активиране на механичния говорител, намиращ се тук пред нас. Нашата реч изпращаме направо в мозъчните центрове за възприемане на говор.

Заля го нова вълна от паника. Този път не разбра колко продължи. Смътно дочу гласа, отново повтарящ името му.

— Да, — успя да каже накрая. — Разбирам. Не е лесно да приемеш…

— Знаем. Но това не може да ви навреди. — дойде отговорът, — Може дори да ви вдъхне кураж, като знаете, че продължавате да съществувате.

— А, така ли. Разбирам какво имате предвид и ще го приема като надежда. Но защо? Сто процента не сте ме събудили, за да ми демонстрирате точно това?

— Не. Изпитваме интерес към вашето време. чисто археологичен.

— Археологичен! Това означава, че е минало наистина много време!

— Простете нас. Вероятно избрали сме неподходяща дума, мислейки за нея в аспекта на развалини. Но вашата система е врата към минали времена.

— Развалини ли? Какво е станало, по дяволите?

Имало е война, и е имало бедствия. Но записите са нечетливи.

— Кой спечели войната?

— Трудно е да се каже.

— Значи е било наистина страшно.

— Предполагаме. Ние самите все още се учим. Ето затова търсим да разберем от вашите студени останки.

— Щом хаосът е бил чак такъв, аз как съм се запазил?

Охлаждащите клетки тук се захранват от атомен реактор, който е бил доста добре проектиран — с изключение на компютъра — за дълга продължителност, а и цялото оборудване е под земята.

— Сериозно? Нещата трябва доста да са се променили от моето… включване… тук. По времето, когато четох брошурите и посетих това място, не беше така.

— Вие знаете наистина малко от историята на съоръжението. Има и много неща, които ние не знаем. Ето защо искаме от вас да ни разкажете за вашето време.