Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 33

— Точно закусвам — каза ми той, като плюеше трохи на всички посоки. — Какво искаш?

Показах му Бонбон, който взе да се прозява, и му казах, че му го подарявам, че се казва Бонбон, пие мляко и често ще идвам да го навестявам.

— Коте? — рече Алсест. — Не. Ще бера ядове с нашите. Пък и котката ходи в кухнята и изяжда сума нещо, ако не я държиш под око. Ще ми изстине какаото, чао!

И Алсест хлопна вратата. Тогава с Бонбон отидохме у Рюфюс. Отвори ми майката на Рюфюс.

— Искаш да говориш с Рюфюс ли, Никола̀? — попита ме тя, вперила очи в Бонбон. — Работата е там, че той си пише домашните… Добре де, почакай, ще го повикам.

Тя си влезе и после Рюфюс се появи.

— Ау, какво сладко котенце! — възкликна, като видя Бонбон.

— Нарича се Бонбон — обясних му аз. — Пие мляко. Подарявам ти го, обаче ще трябва да ме пускаш да идвам да го виждам от време на време.

— Рюфюс! — провикна се Рюфюсовата майка отвътре.

— Почакай, идвам — каза ми Рюфюс.

Той си влезе, чух го, че говори с майка си и когато се върна, не се смееше.

— Не — каза ми.

И тръшна вратата. На мен пък започваше да ми докривява заради Бонбон, който отново бе заспал. Тогава се отбих у Йод и самият Йод дойде да ми отвори.

— Казва се Бонбон — рекох. — То е коте, пие мляко, подарявам ти го, ще трябва да ме пускаш да идвам да го навестявам и Рюфюс и Алсест не го искат заради техните.

— Пффф! — каза Йод. — Аз вкъщи правя каквото си искам. Нямам нужда от позволение. Ако ми се прииска да си взема коте, вземам си!

— Ами тогава го вземи — рекох.

— Повече от ясно — рече ми той. — Съвсем сериозно!

И аз му връчих Бонбон, който пак се прозя, и си тръгнах.

Когато се прибрах вкъщи, бях доста умърлушен, понеже си го харесвах Бонбон. А и Бонбон изглеждаше адски умничък.

— Слушай, Никола̀ — каза ми мама. — Недей да се мусиш така, на това животинче нямаше да му е добре тук. Сега ми направи удоволствие да не мислиш повече за него и се качи да си пишеш домашните. За вечеря ще има вкусен десерт. И най-вече, най-вече — нито дума за всичко това на баща ти. Много е уморен напоследък и не ми се ще да му досаждаме с разни случки, като се прибере у дома. Поне една вечер да имаме мира.

На масата, по време на вечерята, татко впери в мен очи и ме попита:

— Какво има, Никола̀? Не ми се виждаш особено весел. Какво става? Ядове в училище ли?

Мама ме изгледа страшно, та казах на татко, че ми няма нищо, че съм много уморен напоследък.

— Аз също — рече татко. — Сигурно е от смяната на сезона.

А после на вратата се позвъни и тъкмо да стана да отворя — харесва ми да ходя да отварям вратата, — татко ми каза:

— Остави, аз ще ида.

Татко се запъти и после, като се върна, държеше двете си ръце зад гърба, с грейнала усмивка на лицето, и ни рече:

— Познайте какво донесе Клотер за Никола̀.

Не ни посрамиха

Днес следобед нашите татковци и майки ще идват на посещение в училище и ние в клас бяхме на тръни. Учителката ни обясни, че директорът ще приеме нашите татковци и майки в кабинета си, ще си поприказва с тях и после ще ги доведе в нашата класна стая.