Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 35

— Всъщност — поясни учителката — аз им дадох да решат една малка задачка. Току-що написах условието на дъската…

— Тъкмо това гледах — каза таткото на Клотер, — не ми се вижда лесна задачката…

— Отговорът е 362 яйца — обади се таткото на Алсест.

Тогава всички татковци и майки се обърнаха към таткото на Алсест, един дебел господин с много гуши. После таткото на Жоашен каза:

— Не искам да ви противореча, драги господине, но на пръв поглед ми се струва, че грешите… Позволете…

И той извади тефтерче от джоба си и написа нещо с химикалката си.

— Я да видим… я да видим — упорстваше таткото на Жоашен. — Черните кокошки снасят на всеки четири минути… Има девет черни кокошки…

— 362 яйца — рече таткото на Алсест.

— 7420 — каза таткото на Жоашен.

— Не е вярно! 412 — обади се таткото на Мексан.

— Как стигате до този отговор? — попита таткото на Йод.

— По алгебричен път — отвърна таткото на Мексан.

— Какво? — скочи майката на Клотер. — Дават им алгебрични задачи? На техните години? Сега разбирам защо изостават.

— Нищо подобно — възрази таткото на Алсест, — това е най-фасулска аритметична задача. Прави 362 яйца.

— Може да е фасулска, драги господине — рече таткото на Мексан с пресилено любезна усмивка, — това не пречи да бъркате.

— Да бъркам? Как бъркам? Къде бъркам? — попита таткото на Алсест.

— Госпожице! Госпожице! — рече Анян, като вдигна пръст.

— Тишина, Анян! — кресна учителката. — Ще вземете думата по-късно.

Изглеждаше притеснена учителката.

— Аз пък ги изкарвам 412 яйцата — каза татко на таткото на Мексан, — както и вие, драги господине.

— Ха! — рече таткото на Мексан. — Ама че разбира се, ще ти извади очите… Ох… Почакайте за миг… Объркал съм при смятането… Прави 4120 яйца… Сбъркал съм мястото на десетичната запетая!

— Я! Аз също! — каза татко. — Точно така — 4120 яйца е отговорът.

— Каквото и да казвате, но задачата е много мъчна — обади се майката на Клотер.

— Нищо подобно — възрази таткото на Алсест, — ето как разсъждавам аз…

— Госпожице! Госпожице! — извика Анян. — Аз го сметнах…

— Тихо, Анян! — рече учителката, като се блещеше.

И това нас ни учуди, понеже тя не се кара често на Анян, който й е любимец. А после учителката каза на нашите татковци и майки, че сега са видели какво правим в клас и е сигурна, че до един ще получим добри оценки на контролните. Директорът пък рече, че е време да си ходят, и татковците и майките се ръкуваха с учителката, а на нас ни се усмихнаха. Таткото и майката на Клотер за сетен път го изгледаха кръвнишки и всички си тръгнаха.

— Бяхте много послушни — похвали ни учителката. — За награда не се морете да решавате задачата.

И избърса черната дъска, и после, понеже звънецът изби за междучасие, ние излязохме. Не всички, защото учителката рече на Анян да остане, имала да му говори.

А ние в двора си казахме, че учителката вярно постъпи страшно мило, дето спази обещанието си и не ни посрами пред нашите татковци и майки.

Биографии

Рьоне Госини

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.“ Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.“ Кариерата си започва в Ню Йорк.