Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 26

Тази сутрин обаче Клотер беше тук като всички останали и бяхме адски изнервени.

— Учих до късно снощи — рече ни Клотер. — Даже телевизия не съм гледал. Смятате ли, че ще ни изпитва?

— Навярно първия ден няма да пише бележки — обади се Мексан.

— Има си хас! — рече Йод. — Ще й е неудобно!

— Някой виждал ли я е вече? — поинтересува се Жоашен.

— Аз я видях, като идвах на училище — каза Жофроа.

— Как изглежда? Как изглежда? — питахме всички.

— Дълга и кльощава — рече Жофроа. — Много дълга. Много кльощава.

— Злобна ли е на вид? — попита Рюфюс.

Жофроа изду бузи и тръсна ръка от горе на долу.

Не си казахме нищо повече и Алсест прибра кифлата си в джоба недоядена. И после звънецът би. Всички се строихме в редица, както се ходи на преглед при лекар. Никой не продумваше, Клотер беше взел учебника си по география и преговаряше за реките. И после другите класове тръгнаха и останахме само ние в двора, и видяхме как директорът пристига с новата учителка, която не беше нито толкова дълга, нито толкова кльощава. А Жофроа е лъжец от кла̀са! Бас държа, че никога не я е виждал.

— Деца — обърна се към нас директорът, — както знаете, наложи се вашата учителка да замине в провинцията за няколко дни. Тъй като има вероятност да отсъства близо седмица, госпожица Наварен ще изпълнява временно длъжността, ще я замества, ако предпочитате. Надявам се да слушате, да сте прилежни и новата ви учителка да няма основания да се оплаква от вас. Разбрано?… Можете да ги водите, госпожице.

Новата учителка ни направи знак да вървим и ние се качихме в клас.

— Седнете по местата си тихо, моля ви — каза ни новата учителка.

Стана ни тъпо, като я видяхме да сяда на бюрото на нашата истинска учителка.

— Деца — рече ни, — както ви обясни господин директорът, казвам се госпожица Наварен. Знаете, че се наложи вашата учителка да отсъства за няколко дни в провинцията. Затова аз ще я замествам през тези няколко дни. Разчитам на вас да сте послушни и да се стараете, и се надявам да нямам оплаквания от вас, когато учителката ви се върне. Аз съм, сами ще се убедите, строга, но справедлива. Ако се държите добре, всичко ще мине гладко. Мисля, че се разбрахме. А сега — на работа…

Госпожица Наварен отвори тефтерите си и ни каза:

— Виждам в седмичната програма и записките, които ми е оставила вашата учителка, че тази сутрин имаме география и урокът ви е за реките… Само че ще ни е нужна картата на Франция… Кой ще иде да я донесе?

Анян стана, тъй като е първенец на класа и любимец на учителката и винаги той ходи да носи едно или друго, пълни мастилниците, събира контролните и бърше дъската.

— Останете по местата си! — каза госпожица Наварен. — Малко дисциплина. Не всичките наведнъж… Аз ще посоча кой да донесе картата… Вие там! Да, в дъното на класа. Как се казвате?

— Клотер — рече Клотер и побледня като платно.

— Добре — рече госпожица Наварен, — е, Клотер, идете да донесете картата на Франция, онази с реките и планините. И не се бавете по пътя.