Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 27

Рьоне Госини

— Ама, госпожице… — заекна Анян.

— Охо, виждам, че има твърдоглавец сред нас — рече госпожица Наварен. — Но твърдоглавите аз ги озаптявам, малък приятелю! Седнете си.

Клотер тръгна адски учуден и се върна запъхтян, страшно горд с картата си.

— Бързо си дойдохте, Илер — рече госпожица Наварен. — Благодаря ви… Малко тишина, останалите!… Бихте ли закачили картата пред черната дъска?… Чудесно, и понеже така и така сте тук, кажете ни нещо за Сена.

— Сена извира от платото Лангр — издекламира Клотер, — дълга е 770 километра, прави сума ти завои и се влива в Ламанша. По-важните й притоци са Оба, Марна, Оаза, Йона…

— Много добре, Илер — рече госпожица Наварен. — Виждам, че знаете. Идете си седнете. Много добре.

И Клотер отиде да си седне целият зачервен, с широка глуповата усмивка на лицето и все още запъхтян.

— А вие, смешникът — рече госпожица Наварен, като сочеше Анян с пръст. — Да, вие, този, дето толкова обича да говори. Избройте ми от мястото си други притоци на Сена.

— Ами — запъна се Анян, — ами… Оба, Марна, Оаза…

— Ясно — каза госпожица Наварен. — Сега, вместо да се правите на клоун в клас, по-добре вземете пример от вашия другар Илер.

И Анян толкова се смая, че му казват да вземе пример от Клотер, че дори не заплака.

След това новата учителка ме изпита и после Алсест, и после Йод, и каза, че не е зле, но че със сигурност можело и по-добре. А после ни разясни новия урок — за планините — и никой не посмя да прави маймунджилъци, дори бяхме много по-малко изнервени, отколкото в началото. Алсест се зае да дъвче късчета от кифлата си.

А после учителката помоли Клотер да отнесе картата и когато той се върна, звънецът за междучасието би и ние се пръснахме.

В двора всички обсъждахме новата учителка и си казахме, че не е чак такава злобарка, че е доста мила и че даже накрая, като свикна с нас, ни се усмихна, за да ни каже да вървим в междучасие.

— Аз имам едно наум — рече Жоашен.

— Хайде — рече Мексан. — Стига препирни, така или иначе е без значение. Повече си обичаме нашата истинска учителка, много ясно, обаче учителката си е учителка и това за нас нищо не променя. Напълно беше прав Мексан и ние решихме да поиграем футбол, преди да е свършило междучасието. В моя отбор вратар беше Анян.

Той бе заел мястото на оня гаден любимец Клотер, който зубреше урока по история.

Клотер се мести

Клотер е адски доволен, понеже ще се мести в ново жилище и техните му дадоха извинителна бележка да не идва на училище следобед.

— Наш’те имат нужда от мен да им помагам — каза ни Клотер. — Ще се местим в страхотен апартамент, недалеч от мястото, където живея сега. Ще си имам най-суперския апартамент от всички.

— Не ме разсмивай — рече Жофроа.

— Ти не ме разсмивай — кресна Клотер. — Имаме три стаи и познай какво още. Дневна! Ти имаш ли си дневна?

— У дома сме пълни с дневни! — кресна Жофроа. — Та ти с твоята дневна ме разсмиваш, така да знаеш!

И Жофроа се изхили, а Клотер изгледа Жофроа и завъртя пръст на слепоочието си, все едно завинтва бурма, обаче не можаха да се ступат заради Бульона, който беше съвсем наблизо. (Бульона е нашият възпитател.)