Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 24

Тогава аз се разревах, взех да пищя и да раздавам ритници де що сваря. Казах, че никой не ме обича и че ще убия всички и после ще се самоубия, а татко ме попита дали искам да ми хвърли един хубав бой. Тогава аз се нацупих и мама рече, че заради вечери като тази остарявала с няколко години, и отидохме да вечеряме. Имаше пържени картофки. Супер.

На другия ден татко обясни на мама, че Барлие — той е приятел на татко от службата — му препоръчал някакъв учител, дето бил син на един негов братовчед и, казват, бил цар по аритметика.

— Той е студент — рече татко. — За пръв път дава частни уроци, но по-добре така, има младежки дух и не е някой мухъл. Пък и условията са доста изгодни.

Пробвах се да поплача още малко, обаче татко се облещи страшно и мама каза, че ако пак подхванем снощната сцена, ще напусне къщата. Затова нищо повече не казах, но се мусих яко чак до десерта (крем брюле!).

И после, в четвъртък следобеда на вратата се позвъни, мама отиде да отвори и въведе един господин с огромни цайси, дето приличаше на Анян, само че по-стар, но не много повече.

— Аз съм господин Казалес — рече господинът. — Идвам за уроците.

— Чудесно, чудесно — рече мама. — Аз съм майката на Никола̀, а това е вашият ученик. Никола̀, ела да поздравиш своя учител.

Господин Казалес и аз се ръкувахме, без да стискаме. Ръката на господин Казалес беше цялата мокра. Аз мъничко се боях и мама ми рече да заведа господин Казалес в стаята си, та да ми предаде урока. Влязохме в моята стая и седнахме пред моето чинче.

— Е и… — рече господин Казалес, — какво правите в училище?

— Ами… играем си на Ланселот — отвърнах.

— Ланселот ли? — попита господин Казалес.

— Да, до миналата седмица си играехме на „ловец и дивеч“ — поясних, — обаче Бульона — това е нашият възпитател — ни конфискува топката и нямаме повече право да носим други в училище през този срок. Та на Ланселот си играем, като един застава на четири крака, ето така, това е конят, и другият го възсяда, това е рицарят. И после рицарите се пердашат с юмруци по носа. Йод я измисли тая игра, а пък Йод…

— Елате си седнете на мястото! — рече господин Казалес, като се пулеше зад очилата.

Тогава аз отидох да си седна на мястото и господин Казалес ми рече, че не ме питал какво правим в междучасието, а в часа по аритметика. Стана ми тъпо, не мислех, че ще се впрегнем тутакси на работа, хоп и айде.

— Учим за дробите — казах.

— Добре — рече господин Казалес, — покажете ми тетрадката си.

Показах му я и господин Казалес погледна тетрадката. Погледна мен, свали си очилата, избърса ги и пак погледна тетрадката.

— Това едрото в червено го написа учителката — обясних.

— Аха — рече господин Казалес. — Да почваме тогава. Що е дроб?

Понеже не отговорих нищо, господин Казалес рече:

— Това е число…

— Това е число — казах.

— Изразяващо една или повече…

— Изразяващо една или повече — казах.

— Части от единицата…

— Части от единицата — казах.

— Разделена на колко? — попита ме господин Казалес.