Читать «Максимална защита» онлайн - страница 9

Беше си спомнила предварително подготвената реч и спокойно натисна едно от копчетата на МРЧ. Долови някакво движение с крайчеца на окото си и се поколеба.

Дик най-сетне бе излязъл от състоянието си на зашеметеност и бързо се бе пъхнал под масата, встрани от пътя на ракетата, която тя напълно неволно бе насочила към него. Джейн прехапа устни. От една страна, й се искаше да се изсмее на гадния келеш, който бе принудила така лесно да започне да лази на колене. Само че, от друга страна, която изглежда надделяваше, се чувстваше гузна.

— Ами… струва ми се, че няма нужда отново да демонстрирам същото — измрънка тя. След това погледна към господин Мейнтру и Уай. — Бях поставила блокиращ механизъм, наистина. Ракетата не може да се изстреля, без да завъртите основата и върха в противоположни посоки, а чак след това трябва да натиснете копчето. Сигурно има дефект в блокировката.

— Ти въртеше основата и върха, докато говорехме — спомена спокойно Уай. — Това показва, че трябва да се помисли за по-сигурен защитен механизъм. Иначе идеята е великолепна.

— Точно така, точно така. — Айра Мейнтру изглеждаше възхитен. — Вече спокойно ще може да се минава през митниците, без да се налага да разкриваме агентите си в страните, които ни отказват помощ.

Уай кимна.

— На следващата оперативка очаквам да представиш нови идеи за твоя МРЧ, Джейн, и на всяка цена да видя окончателния дизайн. Сега, ако това е всичко, предлагам да приключваме.

След кратка пауза, в която се увери, че никой не иска думата, Уай се изправи и излезе от залата. Господин Мейнтру я последва. Щом вратата се затвори зад тях, стаята зажужа като кошер. Присъстващите се надигнаха от местата си, събираха си нещата и се подготвяха да си тръгват.

Джейн въздъхна дълбоко и поклати доволно глава, защото бе преживяла успешно още едно представяне. След това отвори куфарчето и прибра двата МРЧ вътре — както използвания, така и неизползвания.

— Браво! — каза окуражително Лизи, докато се изправяше. — Струва ми се, че мина доста добре.

— Хм — изсумтя Джейн.

Приятелката й се усмихна.

— Не, сериозно говоря. Това беше само един незначителен фал с ЧМ… как го беше кръстила там?

— МРЧ — подсказа Джейн и си наметна сакото. — Значи за малко да отнесеш главата на някой колега се смята за незначителен фал, така ли?

— Така е, когато става дума за Дик.

Лизи и Джейн често си бяха говорили, че родителите на Дик са били пророци, колкото и жестоко да звучеше това, като са го нарекли Ричард — галено Дик — Хеди. Погледът на Джейн се плъзна към празното място, където бе седял въпросният Дик.

— Той да не би вече да си е тръгнал — попита изпълнена с надежда тя. Дължеше му извинение, но никак нямаше да съжалява, ако пропуснеше тази възможност.

— Според мен все още се крие под масата. Свит в ембрионална поза, налапал палец.

Джейн остана с отворена уста и се наведе, за да надникне под масата. Дик го нямаше.

— Джейн, сладурче, толкова си доверчива и наивна! — разсмя се добросърдечно Лизи.

Джейн се изправи, намръщи се и хлопна шумно капака на куфарчето.