Читать «Максимална защита» онлайн - страница 11

— По дяволите! Трябва да се обадя — измърмори Лизи. — Ще ти звънна в края на седмицата. — Тя се обърна и затича към телефоните.

— Ей, чакай! Червилото. — Джейн направи крачка след нея, но спря, щом Лизи й махна с ръка да не се притеснява.

Джейн сви рамене и се насочи към изхода. Постави капачката на червилото и го пусна в джоба си. Щеше да й го върне в понеделник, а сега наистина трябваше да побърза. В никакъв случай не можеше да си позволи да ядосва Джил. Кой, тогава, щеше да се грижи за баба й?

Маги Спайръс беше жизнен действащ агент, изключително проницателна, само допреди шест години. И тогава, след четирийсет и пет годишен стаж, само година преди да се пенсионира, една от задачите претърпя провал. Обучавала някаква новачка, която направила непростима грешка — грешката й коствала живота, а Маги останала прикована на инвалиден стол. Никак не й беше лесно да се примири с промяната. И бурният живот, съпътствал старата работа, и приключенията й липсваха. Не можеше да търпи да не използва активно нито ума, нито тялото си. Освен това се забъркваше във всевъзможни неприятности — или поне беше така, докато Джейн не попадна на Джил.

Джил бе шестата медицинска сестра, ангажирана за Маги Спайръс в годината след злополуката, но поне остана последната. Жената веднъж призна на Джейн каква е тайната на успешната работа с баба й. Криеше всеки изблик на съчувствие. Когато възрастната дама не се държеше както трябва, Джил я обвиняваше, че се прави на дете, и я набеждаваше, че е гадна дърта вещица, която само знае да се самосъжалява. Май баба се нуждаеше от нещо подобно. Последното, което Маги можеше да понесе, бе някой да се държи с нея като с изкуфял стар инвалид, затова отношението на Джил бе просто съвършено. Баба послушно следваше указанията и изискванията на Джил, а те не бяха едно и две. Караше възрастната госпожа Спайръс да върши всичко, което й бе по силите, и да се държи прилично. И бабинка вършеше всичко точно както искаше Джил.

Джейн спря пред вратата в края на коридора, набра някакъв код на един от панелите, притисна палеца си към друг, за да бъдат проверени отпечатъците й, а след това се доближи към трети, за да мине и на скенера на ретината. Прозвуча тихо бръмчене и вратата се отключи. Джейн веднага отвори и влезе в малко фоайе, боядисано в приятен бледосин цвят. Беше малко, широко не повече от шест метра. На стената срещу нея имаше три асансьора. И в двата края бе поставено по едно бюро и дежуреше въоръжена охрана.

Джейн им се усмихна и помаха, когато я поздравиха. Докато вървеше към първия от трите асансьора, вратата се отвори, задействана от единия от охраната.

Джейн влезе вътре. Този асансьор бе единствено за служителите на И&Н. Другите два откарваха пътниците нагоре, към останалите отдели на Ч.А.Р. Този обаче бе предназначен единствено и само за нейния отдел. Той спираше или в централното фоайе, или на първи и втори приземен етаж, където се провеждаха по-интересните и опасни експерименти. А охраната и сигурността бяха извънредно строги.