Читать «Максимална защита» онлайн - страница 179

— Здравей, Маги. Изглеждаш прекрасна, както винаги — изрече с достойнство Айра. Пое дръжките на инвалидната количка и я вкара в хола, а останалите го последваха.

— Така — започна Уай, когато всички седнаха. — Струва ми се, че вече сте преодолели травмата, госпожице Андрети.

Еди кимна.

— Разбирам, че не сте получили работата, на която се надявахте — обърна се след това към Ейбъл.

Той поклати глава.

— Радвам се. Случайно се появи свободно място в счетоводния ни отдел и мисля, че е точно за вас.

— В Ч.А.Р. има ли счетоводен отдел? — попита учудено Джейн.

— Всички имат счетоводни отдели — отвърна Уай. — Все някой трябва да следи разходите — изтъкна тя и се обърна отново към Ейбъл. — Плащаме добре и правим всичко по силите ни, за да са доволни служителите, но не можете да разправяте на всеки какво работите и трябва да подпишете декларация за секретност. Приемате ли работата?

— Да — отвърна веднага Ейбъл.

— Добре. Назначен сте.

Той примигна.

— Просто така ли? Не искате ли препоръки…

— Мило момче, проучихме ви още щом се забъркахте в инцидента Енсекси. Знаем за вас повече, отколкото вие самият знаете за себе си.

— А, да. Да, разбира се — измърмори Ейбъл леко притеснен.

— Значи този въпрос е уреден. Сега, що се отнася до това защо дойдохме.

Джейн усети как се напряга. Не можеше да се сети за нито една хубава причина, поради която Уай и господин Мейнтру биха дошли.

— Имаме проблем. Случай, за който са ни необходими специални агенти.

— Специални ли? — попита колебливо Джейн.

— Едно голямо семейство — обясни господин Мейнтру. — Съпрузи, с бабата и дядото на единия от тях.

— Именно — кимна Уай. — В Ч.А.Р. нямаме много мъже агенти, но след като вие тримата се справихте така успешно със случая Енсекси… — Тя сви рамене. — А Айра предложи да изпълнява ролята на дядото.

— Така ли? — Джейн погледна предпазливо Ейбъл. Той не изглеждаше никак доволен.

— Трябва ли да се съгласим? — попита най-сетне.

— Само ако искаш работата в счетоводството — отвърна веднага тя.

Джейн прехапа устни, Ейбъл изпъшка, но бе сигурна, че ще се съгласи.

— Чу ли, Ръфче? — попита щастливо баба й. — Заемаме се с нов случай!

Ейбъл простена на глас.

— И аз мога да бъда част от голямото семейство. Може ли и аз да дойда? — попита Еди.

— Мили боже! — възкликна брат й.

Информация за текста

$id = 8019

$source = Моята библиотека